На фона на ярката флуоресцентна светлина тя изглеждаше истинска и плашеща.
Устните на русокоското се движеха, докато я четеше.
— Сътън — натъртено прошепна той. Сякаш в главата му светна крушка. Той вдигна слушалката на телефона и натисна един бутон. — Куинлън? Свободен ли си?
Остави слушалката и потупа оранжевия стол до бюрото си.
— Седни тук — каза той на Ема. След това грабна бележката, тръгна към дъното на стаята и изчезна зад една врата с надпис „Детектив Куинлън“. Ема се загледа в силуета му, очертаващ се през стъклената врата. Докато говореше, той ръкомахаше енергично.
Вратата на кабинета отново се отвори и русокосото ченге излетя навън. След него се появи Куинлън — по-висок, по-възрастен тъмнокос мъж с кафява папка под мишница и чаша кафе в ръка. Щом забеляза Ема, която седеше до бюрото, той направи гримаса.
— Колко пъти ще минаваме през това? — попита той, размахвайки бележката на Ема във въздуха.
Ема се огледа. Да не би да говореше на някой друг? С изключение на господин Срамни части на пейката, в стаята нямаше никой друг.
— Моля?
Куинлън се подпря с две ръце върху облегалката на стола.
— Макар че фалшива заплаха за убийство е нещо ново дори за теб, Сътън.
Чувайки името, Ема се почувства така, сякаш бе получила удар в стомаха.
— Не. Аз не съм Сътън. Аз съм близначката й, Ема. Той не ви ли каза? — Тя посочи с палец русокосото ченге. — Нещо лошо й се е случило и който го е направил, сега ме заплашва! Казвам ви истината!
— Също както казваше истината и за онзи труп край планината Лемън миналата година? — Куинлън сви устни. — Или че съседката ти отглежда деветдесет чихуахуа в къщата си за гости? Или както когато се кълнеше наляво и надясно, че си чула бебешки плач от контейнера за отпадъци зад „Трейдър Джо“? — Той потупа по папката. — Да не мислиш, че не си записвам всичките ти изпълнения?
Ема погледна папката. На етикета й с черен флумастер беше написано „СЪТЪН МЪРСЪР“. Това я накара да се сети за приемния й брат Дейвид от Карсън сити. На всеки няколко седмици той се обаждаше на ченгетата и съобщаваше, че химическите тоалетни на близката строителна площадка горят, само за да гледа как пожарните коли минават покрай къщата. Накрая диспечерите от 911 отказаха да се връзват на номерата му и не му повярваха, когато им се обади и се развика, че храсталаците в задния им двор горят. Пламъците бяха погълнали половината къща, преди пожарните коли да пристигнат. Дейвид официално получи прякора „Момчето с тоалетните“. Дали тукашните полицаи не смятаха, че Сътън е просто „Момичето с бебето в контейнера“?
Ема порови в чантата на Сътън и извади розовия й айфон. С треперещи пръсти набра адреса на сайта, който Травис й беше показал.
— Тук има клип, на който някой я души. Може вие да разберете къде се намира това.
Първата страница най-после се зареди. Ема написа „СътънОтАдоЯ“ в полето за търсене. След миг се появи нова страница: Съвпадения не са намерени.
— Какво? — извика тя. После погледна умолително полицаите. — Това е някаква грешка. Преди два дни клипът си съществуваше, кълна се!
Куинлън изсумтя. Преди Ема да усети какво става, той протегна ръка и дръпна бежовата чантичка от рамото й. Измъкна синьото й портмоне, отвори го и извади отвътре шофьорска книжка. На едната й страна със сини букви пишеше АРИЗОНА. Сътън се хилеше на камерата с идеално гримирано лице и прибрана коса. Ема се сети за собствената си снимка на шофьорската книжка, която беше направена в зле осветена стая на КАТ без климатик в деня, след като спешно й бяха извадили един мъдрец. Косата й падаше на челото, гримът беше започнал да се стича по лицето й, а бузите й бяха подпухнали като на катерица. Приличаше на мазен Шрек.
Куинлън размаха портмонето напред-назад пред очите й.
— Тук пише, че ти си Сътън Мърсър. А не някакво си момиче на име Ема.
— Това не е мое — отвърна Ема със слаб глас. Почувства се като птичката, която няколко седмици по-рано беше попаднала в затворения гараж на Клариса — обезумяла и отчаяна. Как щеше да успее да убеди всички, че не е Сътън… когато изглеждаше точно като нея? Изведнъж я връхлетя една мисъл: убиецът я беше наблюдавал, докато чакаше Сътън. Може би точно той я беше примамил тук? От колко време беше мъртва Сътън? Все пак щом няма изчезнало момиче, значи няма и престъпление.
Тя посочи бележката.
— Не може ли поне да я проверите за отпечатъци?