Двете завиха към крилото по биология. Пред едната от стаите стоеше човешки скелет, при вида на който Ема потрепери. Сътън може би изглеждаше точно така, помисли си тя.
В този миг Шарлът я смушка отстрани.
— Но стига за мен. Ти как си? — Тя присви очи, поглеждайки към гърдите на Ема. — Къде ти е медальонът?
Ема опипа голия си врат.
— Не знам.
Шарлът повдигна вежди.
— Това вече е изненада. — Тя придърпа нагоре дръжката на сака си. — Как вървят нещата между теб и Гарет?
— Ами, всичко е наред — отвърна бавно Ема. Тя си спомни снимката във Фейсбук, на която Сътън и Гарет изглеждаха толкова щастливи. Ще трябва да се задоволи с това.
Шарлът я погледна и се усмихна хладно.
— Чувам, че ще ти вземе нещо много специално за рождения ден.
— Така ли?
— Аха. Късметлийка. — Гласът й прозвуча пресипнало. Ема й хвърли един бърз поглед, но Шарлът беше заета да оправя дръжката на сака си.
Миг по-късно те влязоха в съблекалнята, в която отекваха звуците от затварящи се шкафчета и мажоретки, които загряваха с пляскания на ръцете и подскоци. Ема бързо се преоблече с шортите и потника, които майката на Сътън беше сложила в сака, след което последва Шарлът през лабиринта от коридори, за да се присъединят към останалите от отбора по тенис. Всички момичета лежаха на пода, повдигнали тазовете си нагоре, и правеха упражнения за разтягане. Ема видя Лоръл във втората редица; щом Лоръл ги забеляза, тя побърза да извърне глава. Едно момиче от първата редица погледна намръщено Сътън. Ниша.
— Сътън? — повика я някой. Към Ема се приближаваше двайсет и няколкогодишна жена и й се усмихваше. Тя беше вързала русата си коса с розови оттенъци на опашка, и носеше синя тениска с надпис ТРЕНЬОР ПО ТЕНИС, ГИМНАЗИЯ ХОЛИЪР и името й Маги, бродирано на едната й гърда. — Хайде, включвай се! Капитаните в първа редица!
Капитаните? Ема едва не избухна в смях. Единственият й опит в тениса беше от игричките на Нинтендо, които играеше в дома на Алекс. Тя погледна безпомощно към Шарлът, но Шарлът просто сви рамене.
— Хайде, започвайте! — махна с ръце треньорката Маги. Ема отново погледна към Ниша в първата редица. Тя беше облечена със сива тениска с надпис КАПИТАН, ОТБОР ПО ТЕНИС, ГИМНАЗИЯ ХОЛИЪР. Ема примигна. Вселената определено й кроеше номера.
Тя бавно мина между момичетата с вдигнати тазове и стигна до първата редица. Усмихна се приятелски на Ниша, но тя я стрелна със злобен поглед.
Маги наду свирката си и всички от отбора седнаха на пода.
— Както вече знаете, при нас е традиция в първия ден от новата учебна година обличаме екипите на „Холиър“, за да покажем отборния си дух. — Две момичета се развикаха окуражително и засвириха с уста. — Ниша Банерджи и Сътън Мърсър, новите ни капитани, ще ни окажат честта да ви раздадат екипите.
Маги посочи синята пластмасова кутия, която стоеше пред Ниша. Ема надникна вътре и видя грижливо сгънати екипи за тенис, подредени в спретнати купчинки. Тя се опита да извади един, но Ниша я перна по ръката.
— Аз ще се заема.
Ниша се обърна към отбора и започна да ги вика по имена. Момичетата се приближаваха една по една. Ниша им подаваше униформите така, както директор връчва дипломите на абитуриентите. След като всички момичета получиха екипите си и след като Маги се прибра в кабинета си, Ниша извади последния екип от кутията и го подаде на Ема.
— Ето и твоя, Сътън.
Ема разгъна екипа и го разгледа. Ръкавите бяха дълги около два и половина сантиметра. Тениската не успяваше да покрие корема й. Или някой я беше свил в сушилнята, или беше ушита специално за някой Смърф. Няколко момичета се изкикотиха.
Ема усети как се изчервява.
— Ъ-ъ-ъ… няма ли нещо малко по-голямо?
Ниша преметна опашката си през рамо.
— Вече раздадох всички, Сътън. Това ти се полага, защото вчера следобед не ми помогна да разпределя екипите.
— Но… аз не бях тук вчера! — възрази Ема. Технически погледнато тя беше в автобуса на път за Тусон.
Ниша изсумтя презрително.
— Тогава значи на купона у дома е имало някой друг, който страшно много прилича на теб! — Тя посочи с пръст мини униформата. — Хайде, обличай се по-бързо, колежке! Нали трябва да покажеш малко отборен дух! — Тя тръгна навън към тенискортовете, поклащайки бедра, следвана от няколко от по-малките играчи. Кикотът ставаше все по-силен и по-силен и отекваше във високите стени на салона.