Ема сви на топка екипа. Досега никой не се беше държал толкова очевадно злобно с нея. Ниша определено мразеше Сътън.
Аз също мислех така. И това някак си ме изнервяше.
Шарлът се приближи до Ема със свити устни.
— Не можем да й позволяваме да се държи така с теб — изсъска тя в ухото на Ема. — И ти ли мислиш същото като мен?
Ема я погледна безизразно.
— Да я пипнем — завърши Шарлът. — Скоро.
Да я пипнем! Ема усети как вътре в нея се надига някакво неопределено усещане. Но преди да успее да каже нещо, Шарлът я дръпна към вратата и я изведе под безмилостното слънце на Аризона, оставяйки и двете ни да се питаме какво има предвид.
12.
Първата проблемна семейна вечеря на Ема
Веднага, щом Ема се прибра от тренировката по тенис, обонянието й беше подразнено от миризмата на пържоли, печени картофи и кроасани. Госпожа Мърсър подаде глава през вратата на кухнята.
— А, ето те и теб. Вечерята е готова.
Ема прокара ръка по мократа си коса. Веднага ли! Надяваше се да се усамоти за няколко минути преди вечеря. Да се качи горе, да се свие на топка в леглото и да оплаче мъртвата си сестра, която никога не беше виждала, да реши какво ще прави по-нататък…
Тя остави сака на Сътън във фоайето и влезе в кухнята. Госпожа Мърсър поставяше кани с вода на масата, а господин Мърсър отвори бутилка вино и наля в две чаши. Лоръл вече седеше на масата и си играеше с вилицата си. Беше си тръгнала от тренировката по тенис, без да предложи на Ема да я докара.
Ема се настани на стола до Лоръл. До чашата й с вода беше поставен малък хартиен жерав. Лоръл се прокашля и кимна с глава към него.
— Отвори го.
Ема погледна към жерава, после се огледа предпазливо. Предпочиташе да не го отваря, благодаря, особено ако имаше вероятност да се окаже поредната зловеща бележка. Но Лоръл продължи да я гледа. Блестящата хартия за оригами прошумоля, когато Ема бавно започна да разгъва птицата. Върху белия лист пишеше:
„Прощавам ти.
— Разбрах, че купонът на Ниша бил много смотан. — Лоръл смачка платнената салфетка в ръцете си. — И най-накрая се осмелих да попитам Шар след тренировката по тенис. Тя каза, че са те отвлекли.
Ема сгъна отново оригамито във формата на птица и докосна ръката на Лоръл.
— Благодаря. — Не беше много, но поне някой вече вярваше на онова, което казва.
— Моля — отвърна Лоръл и скришом я погледна с надежда в очите.
Изведнъж в съзнанието ми се появи един размазан спомен за Лоръл. Видях как двете стоим пред врата с табела, на която пише:
И двете бяхме облечени с хавлиени шорти и носехме големи слънчеви очила. „Просто се преструвай, че мястото ти е тук“ — инструктирах я аз, хващайки я за ръката. Тя ме погледна по същия жаден, предан начин, който казваше: „ти си голямата сестра и аз искам да съм като теб“.
Значи сме били приятелки… едно време. Но вече не, съдейки по спомена ми от горещия извор.
— Но можеш да ми се реваншираш — каза Лоръл на Ема, скръствайки ръце на гърдите си. — Маникюр при „Мистър Пинки“ другата седмица, преди рождения ти ден? Може би в четвъртък?
— Става — съгласи се Ема, макар че четвъртък й се струваше ужасно далеч, все едно в следващото хилядолетие. Дали изобщо щеше да е тук следващата седмица?
Госпожа Мърсър измъкна от фурната една голяма чиния. Господин Мърсър извади блестящите ножове за пържоли от чекмеджето. Лоръл се наведе напред. Предницата на блузката й се разтвори и Ема видя розовия й сутиен с фестониран кант.
— Защо избяга така тази сутрин? — прошепна тя. — Мадс ми каза, че те видяла да излизаш от някаква полицейска кола.
Ема се вцепени.
— Опитвах се да се измъкна — прошепна в отговор тя. — Едно ченге, което минаваше наблизо, ме забеляза. Каза ми, че ако не се върна в училище, ще увеличи глобата за колата ми.
— Гадост. — Един меднорус кичур падна пред очите на Лоръл.
Разговорът им беше прекъснат от госпожа Мърсър, която започна да сервира димящите чинии. Оставяше пред всеки порция пържола, спанак и печени картофи. Господин Мърсър пробута на Дрейк едно парче руло, което кучето глътна, без да дъвче. След като всичко беше сервирано, госпожа Мърсър седна и разгъна салфетка в скута си.
— Току-що ми се обади треньорката Маги, Сътън. Каза, че днес въобще не си била във форма.