— О! — Ема си бодна парченце картоф. Нямаше голям успех на тренировката, но поне не се наложи да облича смърфския екип — Маги й беше казала, че ще решат проблема с униформата на следващия ден. По време на тренировката тя беше успяла да върне няколко удара — благодаря ти, Нинтендо! — но сервисите профучаваха край главата й, а когато играха по двойки с Шарлът, тя се засили да посрещне една топка и удари приятелката си отстрани. — Да, май съм позагубила тренинг — рече тя. Без да споменава, че през цялото време беше леко шашната.
Господин Мърсър цъкна с език.
— Причината е най-вероятно това, че не си тренирала цяло лято.
— Няма да е зле да прекараш известно време на кортовете тази вечер. — Госпожа Мърсър избърса устата си със салфетката, на която бяха щамповани ананаси.
— Може пък Сътън да не се е представила добре, защото днес Ниша Банерджи се държа отвратително — намеси се Лоръл. Ема я погледна с благодарност. Хубаво беше, че се застъпва за нея.
За мен, всъщност, имаше предвид Ема. Но аз бях абсолютно съгласна с нея. Радвах се, че Лоръл ми пази гърба.
Меко, замислено изражение се появи на лицето на госпожа Мърсър.
— Как е Ниша? Срещнах баща й в клуба през уикенда. Очевидно това лято е била на тенис лагер. И е изкарала някаква кандидатстудентска програма в Станфорд. Толкова е силна, особено след онова, което се случи с майка й.
Ема изсумтя. Ако силна е синоним на кучка, то госпожа Мърсър беше абсолютно права.
— Ниша е доста зла.
— Абсолютно — съгласи се Лоръл.
— А Мадлин и Шарлът не са? — Госпожа Мърсър лапна парче пържола.
— Мадлин и Шарлът са страхотни — изчурулика Лоръл. — И са много мили.
Госпожа Мърсър отпи от виното си.
— Знаете какво мисля за приятелството ви с тях. Те винаги се забъркват в неприятности.
Ема преглътна тежко хапката си, сещайки се за папката, която детектив Куинлън й беше показал в полицейското управление. Мадлин и Шарлът не бяха единствените, които се забъркваха в неприятности.
— Дори родителите им са… странни — продължи госпожа Мърсър, хапвайки си малко спанак. След като преглътна, тя добави: — Винаги съм намирала госпожа Вега за твърде напориста. Колко е вманиачена по Мадлин и танците. А господин Вега е толкова… напрегнат. Скандалите, които вдигаше на Теър пред всички… — Гласът й секна и тя погледна смутено Лоръл. Тя размазваше равномерно масло върху кроасана.
Ема се наведе напред, с надеждата, че ще научи нещо повече за Теър Вега.
— Ами майката на Шарлът? — каза вместо това госпожа Мърсър и сбърчи нос. — Всеки път, когато разгърна вестника, я виждам с поредната нова рокля да кръщава някоя лодка на езерото Хавасу с бутилка шампанско в ръка.
Господин Мърсър отхапа от пържолата си.
— Госпожа Чембърлейн се облича много… интересно.
— Искаш да кажеш неподходящо? — Госпожа Мърсър притисна ръка към устата си. — Извинете, момичета. Не е прилично да се обсъждат хората. Нали, Джеймс?
— Точно така — промърмори господин Мърсър. След това погледна косо Ема. По лицето му премина разтревожено изражение. Ема нервно наведе глава. Сърцето й се разтупка силно. Той я беше погледнал така, сякаш знаеше.
После отмести поглед. Ема разряза един печен картоф на две и разбърка по-меката му вътрешност, както обичаше да прави от малка.
— Може би Мадлин и Шарлът се забъркват в неприятности, защото родителите им са заети с други неща.
Госпожа Мърсър се облегна назад.
— Я виж ти! Колко си проницателна, Опра.
Ема сви равнодушно рамене. Това всъщност беше първият урок в „Психология на приемните деца“ — повечето деца правеха глупости, когато не получаваха достатъчно внимание или родителски грижи. Те нямаха родители, които да им помагат с домашните, да присъстват на състезанията им или да ги окуражават да участват в научни панаири. Никой не им четеше приказки за лека нощ, нито ги целуваше преди да заспят, нито се събираха на приятни семейни вечери.
Изведнъж се сети нещо. Погледнато реално, това беше първата семейна вечеря в живота й. Дори докато живееше с Беки, повечето пъти те се хранеха или в колата, след като бяха минали през някой павилион с храна за вкъщи, или сядаха пред телевизора с табла в скута. Иначе Ема изяждаше сама купата със зърнена закуска, докато Беки изнасяше дълги монолози в празния двор зад блока.
Отново усети лека завист, но бързо я преглътна и се замисли за бележката. Сътън е мъртва. Ема никога няма да присъства на семейна вечеря със сестра си.