Известно време всички мълчаха, вилиците потракваха в чиниите, лъжиците стържеха в сервизните съдове. Пейджърът на господин Мърсър се обади; той го погледна и го прибра в калъфа му. Ема го улови, че я поглежда още няколко пъти. Най-накрая той постави ръце върху масата.
— Добре, това ме подлудява. Откъде се появи този белег на брадичката ти?
Сърцето на Ема се качи в гърлото й. Всички се обърнаха и я погледнаха.
— Ъ-ъ-ъ, какъв белег?
— Ето този. — Той го посочи през масата. — Досега не съм го забелязвал.
Лоръл присви очи.
— А, да. Странно!
Госпожа Мърсър се намръщи.
Ема докосна брадичката си. Беше получила белега, след като падна от люлката на детската площадка в Макдоналдс. Изгуби съзнание за няколко минути и когато се свести, очакваше да види надвесената над нея Беки, която я утешава. Само че тя не се виждаше никъде. Вместо това Ема я намери в другия край на детската площадка да плаче, докато се люшкаше напред-назад върху едно конче. Беше свила краката си почти до гърдите, за да може да стъпи в стремената. Когато Беки видя кръвта, която струеше от брадичката на Ема, тя се разплака още по-силно.
Ема не можеше да разкаже това на господин Мърсър. Тя вдигна чашата с вода към устата си.
— Имам го от известно време. Явно не ме познавате толкова добре, колкото си мислите.
— И това е така, защото си някакво си момиче на име Ема? — рече саркастично майката на Сътън.
Ема едва не се задави с водата. Майката на Сътън се усмихваше накриво и някак неискрено.
— А, между другото, как е Ема днес? — добави господин Мърсър и й намигна.
Госпожа Мърсър погледна Ема в очакване на отговор. Тя се шегуваше, нали! Ема вече не беше съвсем сигурна. В нищо не беше сигурна.
— Ами, Ема е леко дезориентирана — отвърна тихо тя.
Семейството ми нямаше представа колко истина се криеше в този отговор.
13.
Тяло на тревата
Час и половина по-късно Ема излезе от къщата на Сътън и зави надясно по тротоара, който водеше към големия парк в края на квартала. След като поразмисли, тя реши да последва съвета на госпожа Мърсър и да потренира малко тенис. Може пък като по чудо играта й да се подобри и да срита наперения задник на Ниша — или поне да не пада по лице, когато се опитва да използва дроп шот.
Блекбърито й, което лежеше в чантата заедно с айфона на Сътън, изпиука. На екрана пишеше „Алекс“.
— Значи си още жива! — извика тя, когато Ема се обади. — Нали снощи трябваше да ми се обадиш! Помислих си, че си паднала в каньона.
Ема се засмя невесело.
— Не. Тук съм си още.
— И какво? — попита Алекс. — Как е там? Готина ли е сестра ти? Разбирате ли се?
— Ами… — Ема заобиколи един скутер, изоставен от собственика си на тротоара. Трудно й беше да повярва, че е тук само от един ден. — Страхотна е. Чудесно си прекарваме. — Тя се надяваше гласът й да не прозвучи напрегнато. Обърна се инстинктивно, убедена, че някой я слуша.
— Значи ще останеш там за известно време? Ще се преместиш ли при нея? Не умираш ли от желание да го направиш?
Ема преглътна тежко, зловещото СЪТЪН Е МЪРТВА проблесна за милионен път в съзнанието й. Нещо такова.
— Ще видим.
— Толкова се радвам за теб! — Телефонът прекъсна за миг. — Ох, някой ме търси — въздъхна Алекс. — Ще ти се обадя после, става ли? Трябва да ми разкажеш всичко!
След това прекъсна. Ема задържа топлия телефон още няколко секунди до ухото си, изпълнена с вина. Досега никога не беше лъгала Алекс, особено за нещо толкова важно. Не че имаше друг избор.
Някакво пропукване я накара да замръзне на мястото си. Това не бяха ли… стъпки? Тя бавно се обърна, тишината звънеше в ушите й. Нощта беше настъпила — тъмна и спокойна. В паркирания на завоя джип примигваше червената лампичка на алармата. Край предното колело помръдна нещо и Ема отскочи назад. Изпод колата се измъкна жълтеникав гущер и хукна към големия кош за отпадъци.
Тя разтърка лицето си, опитвайки се да се успокои. В края на улицата се виждаше паркът, голям терен от добре поддържана трева, игрища и детски площадки. Тя пробяга остатъка от пътя, сакът се удряше в бедрото й. Две потни, голи до кръста момчета си събираха нещата на баскетболното игрище, до големия зелен контейнер се разтягаха двама бегачи.