Встрани от преградения с верига вход към тенискорта се виждаше сребрист автомат за плащане на входна такса. На малка табелка бе изписано: 75 ЦЕНТА ЗА ТРИЙСЕТ МИНУТИ. Ема се огледа нервно. Баскетболистите си бяха тръгнали и изведнъж всичко бе утихнало. Вятърът шумолеше в ушите й. Отляво се разнесе тих звук, сякаш някой преглътна.
— Ехо? — извика тихо Ема. Никакъв отговор.
Я се вземи в ръце, каза си тя. Изпъна рамене и пусна няколко монети в тесния процеп на автомата. Над главата й блеснаха прожектори. Светлината беше толкова заслепяваща, че Ема примижа и закри очите си с ръце. Отвори металната врата и огледа синьо-зелените кортове. А после… го видя. Някакво момче лежеше с лицето нагоре върху тревата, разперило ръце и крака във формата на буквата „Х“.
Ема изпищя. Момчето рязко се надигна, което накара Ема да изкрещи още по-силно и да хвърли ракетата си към главата му. Тя се удари в земята, отскочи и се приземи до мрежата. Момчето присви очи и се вгледа в нея.
— Сътън? — каза то след миг.
— О! — рече Ема. Беше Итън.
Той вдигна ракетата й и се приближи към нея. Беше облечен с черна тениска, сини спортни панталони и сиви маратонки „Ню балънс“.
— Толкова се радвам, че се оказа ти — рече Ема.
Итън сбърчи нос.
— Винаги ли хвърляш ракетата си по хората, които се радваш да видиш?
Ема я взе от ръката му.
— Извинявай. Уплаши ме. Помислих, че си… — Гласът й заглъхна. Убиецът на сестра ми. Злият изпращач на бележката.
— Торбалан? — обади се Итън.
Ема кимна.
— Нещо такова.
Покрай тях притичаха двама бегачи. По улицата изтрополя нисък спортен автомобил и клаксонът му изсвири мелодията от „Кръстникът“. Ема отново погледна към Итън.
— Защо лежиш тук сам в тъмното?
— Гледам звездите. — Итън посочи небето. — Идвам тук почти всяка нощ. Мястото е идеално, защото е много тъмно. Докато не се появи ти, имам предвид. — Той се облегна на каменния фонтан пред кортовете. — А ти какво правиш тук? Шпионираш ли ме?
Ема се изчерви.
— Не. Исках да потренирам малко. През лятото играта ми се е смъкнала до три минус.
— Надяваш се да покажеш на Ниша кой е шефът?
Ема се стресна. Откъде знаеше за това?
Итън се ухили, сякаш беше прочел мислите й.
— Съперничеството ви е легендарно. Дори аз съм чувал за него.
Ема огледа изсечените му скули, хлътналите очи и мускулестите рамена. В часа по немски Итън беше гледал през цялото време през прозореца, без да продума на никого. Той беше единственият, с когото Фрау Фенстърмахер не се заяде. В коридора вървеше сам, с големи слушалки на ушите. Момичетата му хвърляха одобрителни погледи, но той просто свиваше срамежливо рамене и отминаваше.
— Трябва ли ти партньор за тренировката? — прекъсна Итън мислите й.
Ема вдигна глава.
— За… тениса ли говориш?
— Не, за крокет. — Той се усмихна и посочи паркинга. — Имам ракета в колата. Но ако не искаш…
— С удоволствие. — Ема се усмихна. Нервите й се опънаха и се разтанцуваха под кожата й. — Благодаря.
— Добре. — Итън изглеждаше смутен, може би дори малко нервен. Двамата се обърнаха и се опитаха едновременно да минат през вратата. Блъснаха се един в друг, хълбокът й се отърка в неговия.
— Опа! — засмя се тя. Двамата отстъпиха едновременно назад. Ема отново се засили към вратата. Итън също. Блъснаха се пак. Ема го настъпи. — Извинявай — каза тя и се дръпна назад.
— Аз просто… — Итън също се отдръпна назад и с жест й посочи да мине първа. Тя се изчерви.
Най-накрая успяха да минат през вратата и Итън взе ракетата от колата си. Известно време удряха топката напред-назад. Мина половин час и Ема усети как замахът й става все по-уверен, а стъпките й вече не наподобяваха мотаенето на кокошка без глава.
— Искаш ли да починем? — извика Итън от другия край на корта.
Ема му кимна. Двамата се отпуснаха на една пейка отстрани. Итън извади бутилка минерална вода и черен шоколад „М&М“ от раницата си.
— Не ми се струваш чак толкова зле.
Ема отпи от бутилката, като внимаваше да не полее брадичката си.
— Напротив. Но благодаря, че ми помагаш. Много мило от твоя страна.
— Няма проблем — сви рамене той.
Над главите им жужаха флуоресцентните лампи. Итън подритваше топката за тенис с крак.
— Защо не дойде вчера с мен на купона? — попита тя след малко.