Ема въздъхна съчувствено. Единственото, което бе научила за Клариса беше, че тя е обсебена от звездите. Имаше си албум, в който описваше всяка своя среща с някоя известна личност, а десетки снимки с автографи покриваха стените в малката трапезария. Понякога двете се засичаха по обяд в кухнята, което за Клариса беше рано сутрин след нощната смяна. Единственото, за което беше склонна да говори, беше как предишната вечер провела дълъг разговор с най-новия победител в „Американски идол“ или как циците на някоя филмова звездичка със сигурност са фалшиви, или как водещата на някое риалити шоу била истинска кучка. Ема винаги слушаше в захлас. Тя въобще не се интересуваше от мръсните чаршафи на звездите, но си беше мечтала един ден да стане разследващ журналист. Не че някога го беше споменавала пред Клариса. Не че тя се интересуваше от личния й живот.
— Парите бяха в този плик в спалнята ми днес следобед, преди да тръгна за работа. — Клариса гледаше Ема с присвити очи. — Сега ги няма. Има ли нещо, което да искаш да ми кажеш?
Ема стрелна с поглед Травис, но той си играеше с блекбърито си. Докато преглеждаше снимките, тя забеляза своя замазана снимка на отражението си в банята. Косата й беше мокра и тя беше увила кърпа около тялото си.
Ема погледна Клариса с пламнало лице.
— Нищо не знам за това — каза тя с възможно най-дипломатичния си тон. — Защо не попиташ Травис? Той може да знае.
— Моля? — сопна й се Травис. — Не съм вземал никакви пари.
Ема изсумтя скептично.
— Знаеш, че никога не бих го направил, мамо — продължи Травис. Той се изправи и подръпна панталоните си нагоре. — Известно ми е колко много работиш. Но днес видях Ема да влиза в стаята ти.
— Какво? — Ема се извъртя с лице към него. — Не съм влизала!
— Напротив — тросна й се Травис. Щом обърна гръб на майка си, фалшивата му усмивка изчезна, носът му се сбърчи, а присвитите му очи проблеснаха.
Ема го погледна изумена. Невероятно беше колко спокойно лъжеше.
— Виждала съм те да ровиш в чантата на майка ти — заяви тя.
Клариса се облегна на масата със свити уста.
— Наистина ли?
— Не, не съм! — Травис посочи обвинително Ема. — Защо й вярваш? Дори не познаваш това момиче.
— Парите не ми трябват! — Ема притисна длани към гърдите си. — Имам си работа! Получавам достатъчно! — Тя работеше от години. Преди да започне на ролеркостъра, известно време се беше хванала в местния зоопарк или стоеше на улицата, облечена като Статуята на свободата, и рекламираше местния кредитен съюз, дори известно време беше амбулантен търговец на ножове. Беше си спестила повече от двеста долара и ги криеше в полупразна кутия от тампони в спалнята си. Травис все още не ги беше намерил, навярно защото тампоните бяха много по-добра охранителна система срещу гадни момчета дори от глутница разярени ротвайлери.
Клариса погледна към Травис, който й се усмихна противно. Тя повъртя празния плик в ръцете си и в очите й проблесна подозрение. Като че ли за миг го бе прозряла.
— Виж какво. — Травис се приближи до майка си и я прегърна през раменете. — Мисля, че трябва да разбереш истината за Ема. — Той извади блекбърито от джоба си и започна да натиска бутоните.
— Какво имаш предвид? — Ема стана и се приближи до тях.
Травис я изгледа лицемерно, прикривайки с ръка екрана на блекбърито.
— Мислех да обсъдим това насаме, но вече е твърде късно.
— Какво да обсъдим? — Ема скочи напред, разлюлявайки пламъка на свещта, поставена в средата на масата.
— Знаеш много добре какво. — Травис натискаше бутоните по клавиатурата. Край главата му избръмча комар, но той не си направи труда да го прогони. — Ти си откачен изрод.
— Какво имаш предвид, Травис? — Начервените устни на Клариса се свиха разтревожено.
Най-накрая Травис им показа екрана на блекбърито.
— Това — обяви той.
Духна горещ сух вятър и напълни очите на Ема с прах. Синьо-черното небе изведнъж се смрачи. Травис въздъхна тежко до нея, лъхна й на марихуана, и показа един сайт за качване на видеоклипове.
Със замах написа в търсачката СътънОтАдоЯ и натисна „старт“.
Клипът се зареди бавно.
Малка камера снимаше двор. Не се чуваше нищо, защото звукът бе изключен. Камерата се завъртя и показа стол, върху който седеше момиче със завързани очи. На врата й висеше дебела сребърна верижка с кръгъл медальон.
Момичето клатеше като обезумяло главата си напред-назад, медальонът подскачаше на гърдите й. Екранът потъмня за миг и изведнъж зад нея се плъзна някой, сграбчи верижката и я опъна силно върху гърлото й. Главата на момичето се отметна назад. Тя размаха ръце и ритна с крака.