Тя разля прозрачната течност в тумбести чашки и ги раздаде на останалите.
— Само да ви припомня, че трябва да кажете нещо, което никога досега не сте правили. Например: аз никога-никога не съм целувала с език господин Хауи.
— Пфу! — изписка Лили.
— И тогава всяка, която е целувала господин Хауи, трябва да отпие от чашата си — завърши Шарлът.
— Само че трябва да се казват истински неща — заяви Мадлин, завъртайки очи. — Не глупости, които никоя от нас не би направила.
— Сътън може и да е целувала господин Хауи. — Шарлът погледна престорено свенливо Ема. — Един Бог знае.
Всички се закискаха нервно.
— Аз съм първа — доброволно предложи Мадлин. Тя ги огледа една по една. — Досега никога-никога… не съм бягала от училище четири поредни дни.
Тя се отпусна назад върху петите си, без да отпие от чашата си с водка. Габриела и Лилиана също държаха чаши в скутовете си. Ема също не помръдна. Мадлин я щипна по коляното.
— Ехо? Ами онзи път, когато избяга в Сан Диего за един дълъг уикенд?
— Наистина дълъг уикенд — изкиска се Шарлът. — Помислих, че си умряла! — Тя кимна с глава към чашата на Ема. — До дъно, фръцло!
Ема не знаеше какво друго да направи, освен да отпие от водката. Едва не се задави. Усещането беше като да смучеш накрайника на бензинова помпа, като същевременно ядеш изгнил лимон.
Шарлът беше следващата. Тя почука с нокти по стъклото, размишлявайки.
— Да видим. Аз никога-никога досега… не съм отмъквала нечие гадже.
Всички седяха неподвижни. Мадлин погледна Лоръл. Шарлът се обърна към Ема и тихо изхъмка. Ема изведнъж осъзна какво иска да й каже тя. Повдигна колебливо чашата към устата си.
— Добре — рече тихо Шарлът. Ема се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Кой би предположил, че една игра на напиване ще се окаже толкова богат източник на информация за сестра й?
Аз ги наблюдавах онемяла. Вече бях научила две неща за миналото си. Щеше ми се да продължат да играят цяла нощ.
— Аз никога-никога не съм се къпала гола в минералния извор. — Лоръл беше следващата. Всички пиха, с изключение на нея и Шарлът. Ема предположи, че Сътън е достатъчно смела, за да го направи и също отпи от чашата си.
— Аз никога-никога не съм преписвала на контролно — обяви Шарлът. Мадлин и Лили я погледнаха и отпиха от чашите си. — Какво бихме правили без теб, Шар? — каза Мадлин. Ема предположи, че също трябва да пие.
— Никога-никога досега не съм писала любовно писмо на директора Ларсън — каза Габриела. Шарлът и Мадлин погледнаха към Ема и се разкискаха, което означаваше нова глътка. Вече не й се гадеше; започна да свиква с вкуса. Крайниците й омекнаха. Стиснатата й челюст се отпусна.
Лоръл пожела да е следващата.
— Никога-никога не съм спала със студент. — Тя се отпусна назад и ги погледна.
Мадлин посочи Ема и се ухили.
— Помниш ли онова момче в „Плюш“? Мислеше си, че е на нашите години, а всъщност беше на двайсет и две?
— Иха! — изпискаха близначките Туитър в един глас, наистина впечатлени.
Шарлът повдигна вежда.
— Кога е било това?
Мадлин се намръщи.
— Юли?
Връхчето на носа на Шарлът почервеня.
— И как реагира Гарет на това?
Мадлин притисна длан към устата си. Габриела се закашля. Ема завъртя чашата си между дланите. Страхотно, значи Сътън е била крадла на гаджета и освен това е мамила приятеля си.
Аз се опитах да си спомня, но в главата ми беше пълна каша. Мамила съм Гарет? Че защо да го правя?
— Може пък да съм объркала датите — избъбри Мадлин. — Беше преди Сътън да тръгне с Гарет.
— Да, така беше — съгласи се Ема с надеждата, че е така, но дълбоко в себе си се съмняваше. Шарлът си играеше с айфона си и не отговори.
Дойде ред на Ема. Тя погледна приятелките на Сътън. Всички се бяха позамаяли. Мадлин се хилеше глупаво. Стаята беше започнала да мирише на алкохол.
— Хубаво — рече тя и си пое дълбоко дъх, опитвайки се да формулира фраза, с която да зададе въпроса, който отдавна се въртеше в главата й. — Никога-никога не съм… участвала в номер за Играта на лъжи.
Близначките Туитър се спогледаха с горчивина, но Шарлът, Лоръл и Мадлин завъртяха очи.
— Пфу — изръмжа Шарлът, вдигайки чашата към устата си. — Ехо, Ниша? Днес?
— Не, нещо различно от Ниша — поправи се Ема. — Наистина… гаден номер. Нещо, което ще ви накара да се почувствате ужасно, след като приключи. — Номер, който би накарал някой да поиска да си отмъсти, искаше й се да добави. Номер, който би накарал някой да завлече Сътън на полето и да я удуши.