Участничките в Играта на лъжи млъкнаха и се спогледаха изненадано. Габриела и Лилиана естествено се въздържаха, но Лоръл взе чашата си, погледна нервно към Ема и виновно отпи от нея. Едновременно с нея отпиха Мадлин и Шарлът. Шарлът кимна с брадичка към чашата на Ема.
— Мисля, че ти също трябва да пиеш, скъпа.
Ема преглътна остатъка от водката, парливата течност изгори стомаха й. Ако сега погълнеше запалена клечка кибрит, сигурно щеше да се взриви.
— Честно казано смятах, че ти ще направиш първия номер за годината. — Шарлът наля още „Абсолют“ в чашите им. — Какво стана с онова велико нещо, с което се хвалеше цяло лято?
— Да! — Мадлин вдигна чаша във въздуха. Част от течността се разплиска. — Нали каза, че ще е жестоко! От сума ти време треперя в очакване.
Ема усети горчивина в устата си. Значи Играта на лъжи не означаваше да се правят номера само на останалите в училище… а и на момичетата в групата. Изведнъж пред очите й се завъртя клипът със задушаването. Спомни си как Сътън се отпусна безжизнено след като огърлицата се вряза в гърлото й. Как остана да лежи неподвижно, докато някой не се приближи и не свали превръзката от очите й. Ами ако не беше толкова наранена, колкото изглеждаше? Колко надалеч би стигнала заради един добър номер?
Изведнъж всичко започна да се навързва в главата й. Спомни си бележката, която Лоръл беше намерила под чистачката си. Представи си телефона и портмонето на Сътън, оставени на бюрото й; просто нямаше как Ема да не ги намери. Освен това собствената й лична карта беше изчезнала и сега нямаше как да докаже коя е всъщност.
Сърцето й затупка лудо. Боже, помисли си тя. Ами ако най-великият номер се случваше в момента? Ами ако Ема беше основната атракция?
Алкохолът изгаряше стомаха й. Тя се изправи, залитайки, хукна към най-близката врата и я отвори. Зад нея имаше цяла стена чанти и обувки. Ема затръшна вратата и тръгна в обратна посока.
Шарлът се изправи, хвана я за раменете и я завъртя наляво.
— Банята е натам, слънце. — Тя я побутна нежно към бялата врата в другия край на стаята. — И не повръщай във ваната като последния път!
— Това направо го пускам в Туитър! — изкиска се Габриела.
— Не, аз ще го пусна! — изписка Лилиана.
Ема нахълта в банята и затръшна вратата зад себе си. Наведе се над огромния мраморен умивалник и осъзнаването на ставащото се стовари с пълна сила върху нея. Сътън въобще не беше мъртва. Тя беше организирала всичко. Някак беше открила съществуването на Ема и беше качила клипа със задушаването в интернет, за да може отдавна изгубената й близначка да я намери. Беше привикала Ема при каньона Сабино, знаейки много добре, че Мадлин ще я забележи на път за купона на Ниша. Сътън ги беше накарала всички да помислят Ема за нея… както беше успяла да измами и самата Ема.
Подозренията на Ема се преплетоха с моите. Дали наистина съм знаела за нея от преди? Дали я бях примамила тук, а след това бях станала жертва на собствения си номер? Момичето, което опознах тази вечер, онази Сътън, която всички познаваха толкова добре, изглеждаше напълно способна да го извърши. Но докато ровех в оскъдните си спомени и наблюдавах Ема, на която не можех по никакъв начин да помогна, всичко това не ми се струваше реално. Не исках да е истина.
Ема грабна резервната ролка тоалетна хартия от шкафчето и я запрати по стената. Тя отскочи от облицованата с плочки стена и падна във ваната. Ема се свлече на пода върху влакнестото килимче. Помещението беше огромно, с мини сауна и тоалетна масичка, върху която беше струпана повече козметика, отколкото предлагаха в „Сефора“. По стените имаше снимки на Шарлът и останалите момичета, някои от тях поставени в рамки, други закачени с кабарчета, трети просто напъхани под ъгълчетата на огледалата. Над тоалетната чиния висеше снимка на Мадлин в пета позиция. От стената до душкабината й се хилеше голият до кръста Гарет.
Повечето снимки бяха на Сътън. Тя гледаше, усмихваше се и пращаше въздушни целувки от всеки ъгъл. Правеше реверанси и се кискаше, въртеше се с разперени ръце, позираше, облечена в пищни рокли, а липсващият медальон блестеше на шията й. Внезапно Ема намрази образа на сестра си. Вгледа се в най-близката фотография, любителска снимка на Сътън, Шарлът и Мадлин, които стояха пред „Ин енд Аут бъргър“ и лакомо лапаха пържени картофки.