— Тя е абсолютна магьосница — каза иронично Шарлът. — С метла и всичко необходимо.
— Не съм аз — възрази Ема. — Кълна се.
— Честен кръст, да пукнеш, ако лъжеш? — попита Мадлин.
Ема замълча, объркана. Мадлин го беше произнесла бързо, като заклинание.
— Да — отвърна тя. — Абсолютно.
Но след това си спомни за какво беше мислила в банята, преди да угаснат лампите: възможно беше сестра й да е близо, много близо. Което означаваше, че на цялата тази лудост може би щеше да се сложи край скоро, съвсем скоро. Ненавистта, която я изпълваше доскоро, изведнъж премина в очакване. Дали най-накрая нямаше да се срещне лице в лице със Сътън, злия гений на номерата? Дали щеше да прояви достатъчно сила, за да се изправи пред нея и да й се скара за това как се е подиграла с чувствата й само заради една шега… или просто щеше да капитулира още щом я зърне, изпълнена с облекчение, че Сътън не е мъртва, преливаща от благодарност, че най-накрая има някой, когото да нарече семейство?
Ема погледна навън през прозореца. Задният двор беше празен. Басейнът блещукаше, слънчевите панели покрай пътеката сияеха. След това скришом повдигна кувертюрата на леглото на Шарлът и надникна отдолу. Видя само един стар брой на „Воуг“ и снимка на Гарет с футболна топка под ръка. Дори се върна да огледа банята, очаквайки Сътън да изскочи от сауната, ухилена до уши. Но единствената Сътън, която намери там, бяха многобройните й версии по стените.
Всички се съгласиха, че са твърде пийнали, за да продължат да играят „Никога-никога“. Шарлът допълни купата със снакс и пъхна в дивиди плейъра първия сезон на риалити шоуто на MTV „Хълмовете“. Момичетата се наместиха по дивана, спалните чували или леглото на Шарлът. Сякаш спирането на тока беше имало упойващ ефект върху всички, освен върху нея. Ема се чувстваше по-будна и трезва от преди. Беше ли Сътън в къщата? Наблизо ли беше? При всеки звук, при всяко движение, Ема поглеждаше към вратата, убедена, че Сътън ще връхлети в стаята.
Тя беше толкова уверена в това, че самата аз започнах да се ослушвам.
Една по една главите на момичетата клюмваха и те заспиваха. Шарлът се пъхна под завивките на леглото си. Мадлин тихо похъркваше на малкото легло на колелца. Лилиана се сви в черния си спален чувал, а Габриела се завря в розовия. Лоръл се беше свила на дивана до Ема; пръстите й леко и сънено потрепваха. Ема догледа сериала до последния епизод. Опита се да затвори очи, но въобще не й се спеше. Хайде, хайде, Сътън. Какъв ли щеше да стане животът й, след като сестра й се върне? Отново си представи първата им среща. „Животът ти е толкова щур!“ — щеше да каже Ема на Сътън. И естествено, след като беше създала такива вълнения на Ема, тя щеше да й позволи да остане известно време при нея. Все пак това беше някакъв извратен тест, който Ема беше издържала с почести, нали? Представи си смаяните физиономии на Мърсърови, когато установят, че онази сутрин, на закуска, Ема е казвала истината. Може да й позволят да спи в стаята за гости. Да й определят място на масата. Не искаше кой знае какво!
И аз си мислех така. Особено когато знаех, че никога няма да се случи.
От многото водка устата на Ема пресъхна. Тя потърси чашата си с вода, но не я намери. Стана от дивана колкото се може по-тихо и се спусна на пръсти по стълбите към кухнята. Мраморният под във фоайето беше студен като леден блок. Разклонената закачалка до входа приличаше на гигантска тарантула. Ема затаи дъх и тръгна към светлината в дъното на коридора.
Цифровите часовници над микровълновата печка и фурната излъчваха зеленикава светлина. Над централния плот висеше метален полилей. Кожата на Ема настръхна от страх и вълнение. Тя вирна глава и се ослуша за звуците, които биха разкрили, че Сътън я дебне. Дишаща. Кискаща се. Чакаща.
Но нямаше нищо. Ема грабна една водна чаша от шкафа и разви кранчето. Водата потече шумно в умивалника. Когато пресуши чашата и се обърна отново към стълбите, тя чу изскърцване. Спря се и се огледа. Сърцето й подскачаше в гърдите. Часовниците преминаха в идеален синхрон от 2:06 към 2:07 часа.
Разнесе се ново скръцване.
— Има ли някой там? — прошепна Ема. Погледът й се премрежи. Изведнъж се разнесе силен трясък. Болка прониза бедрото на Ема. Тя понечи да побегне, но някой я притисна силно към кухненския плот и затисна устата й с ръка. Водната чаша се изплъзна от ръката й и се разби на пода. Обля я гореща и объркваща вълна от страх.