— Сътън? — извика Мадлин със студен и враждебен глас.
Изведнъж Лоръл ахна.
— Ето я! — Тя насочи фенерчето си право към мястото, където стоеше Ема. Трите хукнаха към нея, прескачайки лехите с цветя. Ема побягна по тесния коридор, силното тупкане на сърцето й отекваше в ушите.
— Сътън! — Шарлът, Мадлин и Лоръл заобиколиха колите. — Върни се!
Ема побягна с всички сили, вперила поглед в улицата, която се намираше само на няколкостотин метра пред нея. Щом стигна до края на алеята, тя изведнъж стъпи на нещо остро и горещо. Изкрещя от болка и рухна на колене.
— Ставай — изкрещях й аз, но без полза. — Ставай!
Ема се изправи. Момичетата тъкмо минаваха покрай субаруто и навлизаха в тесния проход. Ема срещна погледа на Лоръл. Раменете й се бяха прегърбили злобно. Ема леко изписка и тръгна залитайки към улицата.
В този миг автоматичният светлинен таймер на гаража изцъка и потопи улицата в пълен мрак. Ема замръзна, сърцето й се качи в гърлото. Потърси опипом ъгъла на каменната стена, която обграждаше къщата на семейство Мърсър, след което се сви зад него и изчезна от погледа им.
— Сътън! — викаха момичетата. Високите им токчета тракаха по асфалта. Приближаваха все повече и повече. В следващия миг се озоваха съвсем близко до нея.
Изведнъж някаква ръка я хвана за китката. Ема подскочи и извика стреснато. Беше пропълзяла на колене в двора на съседите им. Дланите й бяха надрани от острия чакъл. Очите й бяха пълни със сълзи. Краката й пулсираха от болка. Остра миризма на цигари подразни обонянието й. Тя се вгледа в тъмната фигура пред нея, очаквайки да види гневното лице на Шарлът или пронизващия поглед на Лоръл.
— Какво правиш тук? — я попита вместо това момчешки глас.
Ема примигна силно.
— Итън? — прошепна тя, докато очите й свикваха с мрака. Различи късоподстриганата коса и ъгловатата челюст на Итън. Той държеше запалена цигара, която проблясваше зловещо в мрака.
Той я угаси в чакъла и се вгледа в потното й, пребледняло лице, разкъсаната й рокля и босите крака.
— Какво става тук, по дяволите?
— Сътън? — извика едновременно с него Мадлин. Намираше се точно до тях, разделяше ги само каменната стена. — Къде си?
Ема хвана Итън за ръката.
— Можеш ли да ме измъкнеш оттук? Още сега?
— Какво?
— Моля те — прошепна отчаяно тя, вкопчвайки се в ръцете му. — Ще ми помогнеш ли, или не?
Той я погледна. В очите му проблесна нещо, което Ема не можа да разгадае. Той кимна.
— Колата ми се намира две къщи по-надолу. — Хванати за ръце, двамата се изгубиха в мрака.
Оставаше ми само да се надявам, че ще се измъкнат, преди да ги хванат.
30.
Някой знае…
Итън отведе Ема до стара червена хонда сивик хечбек със сива врата и пукнато предно стъкло. Вътре миришеше на „Макдоналдс“ и стари обувки, а на пътническата седалка бяха натрупани тетрадки и учебници. Ема ги отмести встрани, седна и си сложи колана. Итън седна зад волана. Тя се извърна назад и видя Лоръл да излиза на алеята и да се оглежда.
Щом Итън запали колата, уредбата му се включи. Песента беше бърза и яростна, и Итън бързо се пресегна и я спря. Воланът изскърца, когато той сви към улицата и се отдалечи от къщата. Ема заби силно нокти в бедрата си. В страничното огледало къщата на Мърсърови ставаше все по-малка и по-малка, докато накрая напълно изчезна.
— Какво беше това? — Гласът на Итън наруши тишината.
— Трудно е за обяснение — отвърна Ема.
Те подминаха парка, където бяха играли тенис. Големите прожектори осветяваха единия от кортовете, но на него не се виждаше никой. След това минаха покрай комплекса със спа салона, в който двете с Лоръл си бяха правили маникюр. След това „Ла Енкантада“, където бяха пазарували двете с Мадлин. Вляво се отклони пътят към „Холиър“; един голям разклонен кактус сочеше натам.
— Къде отиваме? — попита Итън.
Ема се отпусна на седалката. Къде би могла да отиде? В полицията? Сега дали щяха да й повярват? Дали щеше да успее да ги накара да отидат в стаята на Лоръл и да намерят клипа?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Автогарата в центъра на града.
Итън примигна.
— До хотел „Конгрес“?