Желанието му беше толкова силно, че той несъзнателно пристъпи напред, но проумял на мига, че няма да се задоволи само с една целувка, остана на мястото си до камината. Намръщи се. Какво, по дяволите, му ставаше? Толкова отдавна ли не е бил с жена?
Леко смутен от собствените си реакции към една напълно непозната, Никълъс се прокашля.
— А, не, засега това е всичко. Само нещо за хапване, когато е готово. Може да си вървите.
Тес не можа да повярва, че се ще измъкне толкова лесно, затова се обърна и му изпрати една ослепителна усмивка, което се оказа ужасна грешка. Погледите им се срещнаха и времето спря, светът изчезна, останаха само те двамата.
Тес не можеше да се помръдне, дори и ако от това зависеше животът й. Като че ли се събуждаше от дълъг кошмар, чувстваше се спасена. Разглеждаше лицето му — високите скули и характерния нос, излъчващ властност. Тези големи, неудържимо черни очи я поглъщаха в бездънната си тъмнота и го правеха повече от привлекателен. Тези очи и тези устни…
Погледът й падна върху устните му и замечтано се плъзна по извивката. Желанието да я докосне със своите устни стана изведнъж неудържимо. Знаеше какво ще е усещането, когато го стори… Без да осъзнава какво прави, обзета от страстта да бъде в прегръдките му, тя бавно започна да се приближава към него.
Също толкова слисан, Никълъс я обгърна силно с ръце, наведе глава и устните му срещнаха нейните. Погълнат от сладостта й, той я притегли по-близо, за да усети топлината на тялото й.
Целувката му беше точно такава, каквато Тес си я представяше. Тя му отвърна пламенно като притискаше тяло към неговото. Целуваха се безкрайно дълго, без да обръщат внимание на бушуващата буря или на странното внезапно и непреодолимо привличане помежду им.
Едва когато ръката му обхвана малката й гърда и пръстите му напористо дръпнаха зърното под износената розова рокля, Тес се върна към действителността. Смаяна от това, колко лесно бе попаднала в ръцете му, ужасена, че въобще се е озовала там, тя силно се отдръпна.
— О, недей — възкликна тя почти без дъх, като не можеше да повярва, че е в прегръдките му и са се целували. — Моля те, пусни ме — станала е грешка.
Замаян, все още под влияние на най-силната страст, която бе изпитвал в живота си, Никълъс забеляза ужаса в очите й. Грешка ли? Нямаше никаква грешка. Бързото сърцебиене, силният копнеж, който преобръщаше стомаха му и пулсиращата болка между бедрата не бяха никаква грешка. И преди бе желал други жени, но не както сега. Никога, колкото сега! Когато я целуна сякаш го обля лъч светлина — дори сега се чувстваше като изпепелен от силен огън. И това тя наричаше грешка?!
Когато страстта му се поохлади, той, също като Тес, осъзна странните си действия и прегръдката му се разхлаби. Дали не полудяваше? Тя бе непозната — обикновена прислужница — и въпреки че се беше въргалял с доста леки момичета в миналото, не бе попадал в подобна ситуация. Той лесно разпознаваше страстта или внезапното желание да усетиш как устните и тялото й ще се свържат с твоите. Притесняваше го странното чувство за притежание, за закрила, примесена с копнеж към тази жена.
Погледът му бе суров и когато Тес пъргаво се отдръпна от него, той изръмжа:
— Коя, по дяволите, си ти? Как се казваш?
Устните й още горяха от целувката му, а сърцето й биеше странно.
— Доли. Викат ми Доли — почти без дъх отвърна тя.
Никълъс се намръщи. Защо нещо не му звучеше както трябва? Защо имаше чувството, че тя го лъже? Озадачен от реакцията си, отчетливо произнесе:
— А семейството ти? Кои са те? Къде са?
Войнствената му стойка пред камината и въпросите му я изпълниха с неописуем ужас.
— Т-те не са оттук, т-те са в Лондон — заеквайки, отвърна тя.
— А ти как попадна на работа в „Черното прасе“? Не е ли това голяма промяна за теб — от суматохата на Лондон да попаднеш в идиличното спокойствие на Кент?
— Обичам провинцията — отвърна в защита тя, осъзнавайки, че е истина.
Провинцията наистина й харесваше. Може ли да е казала истината, без да го знаеше? Дали семейството й бе в Лондон и дали тя бе напуснала града, защото предпочиташе тишината на природата? Прехапа устни, отчаяно й се прииска да има някой, към когото да се обърне — някой, който да й помогне да разсее гъстата сива мъгла в главата си. Почувства се толкова безпомощна и самотна, толкова изплашена и несигурна…