Стария беше изпратил Серена в Джида, за да установи контакт с един филипинец, който работеше при стария си вуйчо на малката сергия в сука на Джида и продаваше платове, от които шиеше рокли и ризи за гостуващите туристи. Той беше пристигнал в Джида като малко дете, един от над 900-те хиляди филипински граждани, чието пристигане и работни места се гарантираха от саудитската национална агенция по заетостта. Преди повече от година Стария бе изпратил свой човек, който да помоли филипинеца да му доставя привидно незначителна информация срещу долари в брой. Той не се бе поколебал. По-късно, след като беше оказвал услуги на Стария в продължение на няколко месеца, му беше разкрита истинската причина за вербуването му. По това време той вече нямаше друг избор, освен да приеме. Най-голямата му сестра работеше в дома на Али Карим в планините над Джида, в провинция Хиджаз, близо до Мека и Медина. При месечните си гостувания у нея той успяваше да научи, без да се издава, че изпълнява секретна мисия, местонахождението на нейния работодател. Когато Стария изпрати Серена в Джида, пътуването й съвпадна с месечното посещение на филипинеца в летния дворец на Карим.
Беше петък, когато Серена извървя пътя от общежитието си до сука, за да се срещне с резидента. Покрита от глава до пети в задължителната дреха и снабдена с временна лична карта, на която всички жени имаха снимки без фереджета, задължителен документ за посетителите на кралството, Серена намери малката сергия. Тя веднага разпозна филипинеца по снимката, която й бяха показали преди заминаването. Имаше ясни инструкции. Трябваше да се приближи към него и да попита на арабски дали има раиран копринен плат, от който искала да й ушият риза за брат й. В отговор той щеше да й покаже няколко топчета. Когато Серена избереше това, което искаше, той щеше да й увие плата в кафява хартия. В средата на пакета щеше да бъде поставено листче с информация за Али Карим.
Срещата премина без произшествия. Серена взе топчето плат със завитата в него бележка и бавно тръгна из сука, като се спираше по пътя по сергиите, за да разглежда изложените стоки. Когато стигна до единия край, където се продаваха златни бижута, тя се спря, привидно заинтересувана от една сложно изплетена верижка. Няколко минути се попазари за цената и накрая поклати глава и си тръгна. Пое в обратна посока и без да бърза, се прибра в общежитието. Когато влезе в стаята си, разви плата и извади бележката на филипинеца. Прочете я два пъти, за да е сигурна, че е запомнила всички подробности, и я унищожи, като я накъса на малки парченца, които занесе в банята, вън, в коридора и ги изгори в мивката. Али Карим беше в траур. Синът му Андреас бе починал и той се готвеше да замине веднага за Париж, за да пристигне навреме за погребението, което бе насрочено за другата сутрин. Според информацията, той щеше да бъде придружаван само от доверения си прислужник. Сестрата на филипинеца, която работеше в къщата на Али, бе получила указания да сложи в багажа няколко традиционни рокли за Бригите, майката на момчето, които щеше да бъде уместно тя да носи на погребението. Доколкото прислужницата бе успяла да разбере от другите служители, Али Карим планираше да замине за Париж с един от частните си самолети в три часа днес следобед.
Серена освободи стаята си в общежитието и помоли човека на рецепцията да повика такси, което да я откара до летището. След малко повече от час тя пристигна на международния терминал. Още щом влезе вътре, тя се отправи към малката тераса, откъдето посетителите наблюдаваха излитането и кацането на самолетите. Обади се по телефона в Монтрьо и предаде информацията на Антон, който имаше инструкции да я предаде на Стария. Той й каза да остане там и да изчака обаждането му. Пет минути по-късно телефонът й иззвъня. Трябваше да се качи на първия полет на „Ер Франс“ за Париж. Получи инструкции да не чака повече от тридесет секунди на телефона, а след като го изключи, да извади СИМ-картата и да я унищожи, като я изхвърли заедно с телефона, но на различни места. Тя изпълни нареждането, влезе в терминала и отиде до дамската тоалетна, където унищожи картата и я изхвърли в кошчето за боклук. Излезе от дамската тоалетна върна се в терминала и изхвърли телефона си в кофата за боклук до гишето на „Еър Индия“. Продължи напред с отмерена крачка и се отправи към билетната агенция на „Ер Франс“, където си купи еднопосочен билет до Париж. Извади късмет. Имаше едно свободно място в самолета, който по разписание излиташе след два часа.