Крисчън плачеше. На небето се появи фрагмент от луната, която излизаше иззад един облак и се мушваше зад друг, пак се показваше над върховете на дърветата и не изоставаше от колата, чак докато Реми накрая спря пред вилата на Лекси.
Четиридесет минути от старта до финала без произшествие. Когато вдигна бебето, за да го вземе в ръце, установи, че целият е мокър от пот. Бързо тръгна към вратата, която се отвори, преди да бе имал възможност да позвъни. Стария беше там, сякаш за да го поздрави, само че, съдейки по изражението на лицето му, той не беше никак доволен. Зад него стоеше Имоджин. Бебето продължаваше да плаче.
— Трябва да му се сменят пелените и да се нахрани — каза Реми, като й подаде детето.
Имоджин взе Крисчън от Реми.
— Аз нямам никакви бебешки дрешки.
— В кухнята — бързо каза той. — Лекси ги донесе от Париж.
— Остави ни насаме — отсечено каза Стария. Той мина покрай Реми и се отправи към всекидневната. Реми го последва.
— Седни — нареди му той.
— Мога да слушам и прав — реагира Реми.
— Както желаеш. — Гласът му беше леден. — Ти получи това, което искаше, без моята благословия, точно както ми бе обещал. — Той помълча. — Или както ме бе заплашил.
— Премини по същество.
— Ти провали легендата си. Действаше по своя инициатива и направи така, че те сега са нащрек, и всичко това, защото се увлече в емоциите си.
— Може да съм си провалил легендата, но Тоглин не знае кой ме е изпратил.
— Няма да водим полемика. Ти не изпълни заповедите. Приоритетът не беше нито детето, нито жената. Трябват ни Али Карим, Тоглин и сестра му и ти знаеше това от самото начало.
— Чудесно — спокойно каза Реми. — Аз излизам от играта.
— Съвсем не — реагира Стария с лека усмивчица. — Само че сега, до края на операцията ще получаваш заповеди от човек от американското разузнаване, който работи с нас.
Реми изглеждаше изненадан.
— Не знаех, че това е съвместна операция.
— Не е.
— Журналистът — кратко каза Реми.
— Журналистът — студено отвърна Стария. — Той поема контрола над всичко, когато заемем позиции около джамията в Париж.
Реми кимна, преди да си поеме дъх.
— Чудесно, ще получавам заповеди от него, но сега нямам време за това. Можеш да ме информираш подробно за всичко по-късно, когато сме в Париж. В момента трябва да отида в Женева. Лекси е при семейство Симоне и дори не знае, че детето е в безопасност.
Стария се изправи и пристъпи към Реми. За миг той го изгледа втренчено с нескрита антипатия.