— Айвън току-що се обади. Той е вече там и до този момент твоята приятелка не се е появила — каза той, като погледна бегло часовника си. — След около четиридесет и пет минути Серена ще кацне на „Шарл дьо Гол“. Тя ще отиде направо в джамията.
Реми беше твърде притеснен, за да настоява за подробности от Стария.
— Не искам те да остават тук — каза той, имайки предвид Имоджин и бебето. — Твърде опасно е.
Стария отговори язвително.
— За детето ти носиш отговорност.
Той се замисли над тази дилема, над ситуацията, която го бе тормозила, откакто напусна вилата на Тоглин. Точно в този момент се появи Имоджин, която носеше бебето и шишето с мляко. Детето се бе умирило. Реми взе от нея детето и шишето. Той влезе във всекидневната, седна и се залови да храни Крисчън. Стария и Имоджин го наблюдаваха слисани. Никой от тях не коментира.
Докато хранеше сгушеното в ръцете му бебе, Реми състави стратегията си.
— Най-безопасното място за него е в Париж. — Той вдигна поглед. — В моя апартамент. Майката на Лекси може да ни посрещне там.
Не му убягна от вниманието, че търси детегледачка на бебето, за да може да залови банда международни терористи, също така, както би постъпил и ако искаше да гледа вечерта филм в някое кино в предградията. Тази мисъл леко го развесели. На Стария обаче не му беше никак весело.
Реми се обърна към Имоджин:
— Обади се в нашето посолство в Берн и ми намери номера на хотел „Меридиен“ в Париж.
Имоджин веднага стана. Когато вдигна слушалката, тя забеляза оставената от Лекси бележка. Погледна я, докато разговаряше с техните хора в посолството и си записваше на отделно листче номера на телефона на хотела. Върна се при Реми и протегна ръце, за да вземе бебето. Реми вече се бе изправил на крака. Той й подаде заситения и сънлив Крисчън, взе листчето и набра от мобилния си телефон номера. Докато чакаше да го свържат със стаята на Сорша Рейн, той си даде сметка, че тя няма никаква причина изобщо да му вярва. И все пак можеше да опита. Когато Сорша се обади, той си наложи да запази спокойствие.
— Бебето е в безопасност. То е тук, при мен, във вилата на дъщеря ви в Монтрьо.
Тя бързо реагира:
— Къде е дъщеря ми?
— На път за Женева — внимателно обясни той. — Тя не знае, че бебето е в безопасност.
Независимо дали му вярваше или не, инстинктът й бе безпогрешен.
— Няма да си давам труд да ви питам защо пътува за Женева — сухо каза Сорша, преди да пристъпи към непосредствената ситуация. — Какво искате от мен?
— Ако тя случайно ви се обади, да й кажете за бебето. Помолете я да ми се обади, а ако не иска, предайте й, че съм на път за Женева. Опитайте се да я спрете да не ходи в къщата на семейство Симоне, ако още не го е направила. Кажете й да ме изчака в „Грап д’Ор“, кафенето край езерото.
— А ако тя не ми се обади и ако аз не успея да се свържа?
— Планът остава същият — бързо отговори Реми. — Аз съм инструктирал моите хора да отнесат бебето в апартамента ми в Париж. — Той й даде адреса. — Те трябва да пристигнат там след около четири часа. Искам да освободите вашия хотел и да вземете такси до моя апартамент. — Той й продиктува шифъра за входа на сградата и на етажа. Даде й и номера на мобилния си телефон, а също и този на Имоджин.
— Ако случайно пристигнете преди тях, просто изчакайте пред моята врата. Разбрахте ли?
Кой знае защо гласът й прозвуча почти развеселено.
— Не, естествено, че не разбирам — каза тя. — Но защо е необходимо това? Аз не разбирам нищо от момента, в който двама сладки млади хора ми притиснаха парцал, напоен с етер, в лицето. От този момент нататък, заповедите отдавате вие. Що се отнася до мен, нищо не се е променило и по тази причина съм в хотел „Меридиен“ в Париж с едно кученце и се питам какво правя тук.
Той не можа да сдържи усмивката си. Крушата не падаше по-далече от дървото.
— Да вървим — каза той, след като приключи разговора.
— Като се вземе предвид колко е часът, единственият начин да се пристигне в Париж, е с кола — обърна се към Имоджин Стария. — Готова ли си да шофираш?
— Разбира се — отговори тя.
— Ще отидеш право в моя апартамент — обясни Реми. — Сорша Рейн би трябвало да е там, когато ти пристигнеш. В това време аз ще пътувам към семейство Симоне. Ако намеря Лекси, ще я докарам обратно с мен. Ако не, пак ще съм в Париж преди утре сутрин.