— Добре, в Париж — прие тя.
— А ако той не може да дойде? Или ако не успея да се свържа с него?
Тя продължи да упорства:
— Ами няма да дойде.
Дори един човек, така могъщ като Петер Тоглин можеше да разбере кога спорът е напразен. Двамата останаха в мълчание няколко мига, преди той да продължи.
— Може би след погребението трябва да заминеш за лятната резиденция на мъжа ти в Голан за известно време. Сигурно ще се почувстваш по-добре.
Никога от нищо нямаше да се почувства по-добре, това тя със сигурност знаеше толкова добре, колкото и всичко друго в живота си. Но и бездруго последният човек, когото искаше да види, бе Али. Тя го ненавиждаше. Обвиняваше го за всичко лошо, което се бе случило на сина й. Тя мачкаше носната си кърпичка в ръцете си и само сви рамене. Какво значение имаше? Не бе й останало нищо. Синът й беше мъртъв.
Изминаха още няколко мига на мълчание преди Петер да каже:
— Али ще иска да вземе Рашид в Джида, така или иначе.
Реакцията й бе светкавична и много по-свирепа.
— Никога! — изсъска тя през стиснатите си зъби. — Рашид остава при мен. — Тя беше изпълнена с ярост. — Никога няма да го получи. Никога!
Петер се изправи.
— Това не е нещо, което ние можем да решим, Бригите — започна той с помирителен тон. — Ако Рашид беше момиче — бързо добави той, — то тогава може би…
Тя беше убийствено спокойна, когато стана и пристъпи няколко крачки към брат си.
— Да не се готвиш да капитулираш, както винаги?
— Тук има други неща, други интереси. Да не би да искаш да зарежа всичко заради едно бебе?
Стиснала отпуснатите покрай тялото си юмруци, Бригите отговори със сдържан гняв.
— Синът ми е мъртъв — извика тя. — Изобщо не ме интересуват твоите финансови взаимоотношения с Али.
Неговият глас прозвуча рязко и делово.
— Тук има съвсем друг проблем — тихо рече Петер и пристъпи към нея. — Седни — даде й знак да се настани на кушетката той. Тя се поколеба за миг, преди да го послуша. Тоглин също отиде при кушетката и седна до сестра си. Взе ръката й. — Бригите, до няколко дни новината за смъртта на Андреас ще стигне до медиите. — Тя понечи да възрази, но той й даде знак да мълчи. — Това със сигурност ще стане — продължи той, — а когато стане, няма никакво съмнение, че те ще покажат снимката му. — Тя пребледня. — Родителите на Доминик са се срещали с Андреас. Те ще го разпознаят. По-нататък ще научат, че му е родила дете. А когато това стане, те няма да си спестят никакви усилия да намерят бебето и да го вземат. — Той поспря. — Това ли искаш да стане?
— Как ще го направят?
— Не ми задавай глупави въпроси — нетърпеливо я прекъсна той. — Това ще стане публичен въпрос. Те са обявили дъщеря си за изчезнала преди повече от година. В Женева този случай още не е приключил. Когато нейните останки бъдат идентифицирани, властите ще оповестят тази информация. Светът ще узнае, че се е самовзривила във „Фуке“. Не забравяй, че семейство Симоне са влиятелни хора. Отзвукът ще е убийствен. — Той пак замълча. — За всички нас. — Погледна я. — Не забравяй, че съществува този видеозапис, на който тя предава бебето на онази жена.
Тя се измъкна от хватката му.
— Ами тогава, направи така, че да изземеш записа — хладно рече Бригите.
— Когато му дойде времето — отговори Тоглин, — тогава.
Тя беше нащрек.
— Какво предлагаш?
В гласа му суровият тон се смени с нежност.
— Разбирам те как се чувстваш — започна Петер. — Аз ще поема отговорността за погребението. Ти можеш да се погрижиш да се направи всичко необходимо Андреас да бъде погребан в Париж. Ще говоря с Али и ще го убедя, че така е най-добре. — Той целуна ръката й. — Само бъди търпелива. Докато Андреас не бъде погребан, Рашид ще остане тук с бавачката си и Мари. След погребението ти ще се върнеш тук и ще вземеш бебето. Всичко по реда си. Остави на мен да се оправя с Али.
Тя почти не реагира.
— Засега това е достатъчно. — Той бръкна в джоба си и извади малък блистер с хапчета. — Ханс ги остави за теб. — Той се пресегна за чаша с вода от масата и й подаде две хапчета. — Изпий ги. Ти преживя много и те ще ти помогнат да се освободиш от напрежението, преди да заминем за Париж.
Бригите покорно отвори уста. Той постави хапчетата върху езика й. Тя взе водата и отпи. Той внимателно й помогна да се изправи и я отведе през стаята към вратата.