— Защото Али Карим ще бъде в Париж утре сутрин заедно с Тоглин и Бригите Карим. — Реми помълча за малко. — Андреас е мъртъв. Те всички ще бъдат в джамията в Париж за неговото погребение.
— Вие ще проведете операция на място, за да ги заловите в джамията, така ли?
— Да.
— Което означава, че Франция и Съединените щати ще бъдат първите, които ще успеят да ги разпитат, преди да стане възможна всякаква екстрадиция в Швейцария.
— Боя се, че е така — честно призна Реми.
За детектива този ден беше продължил доста дълго, а съществуваше и опасността нощта да е още по-дълга. Като се оставеха настрани международните заговори, на него все пак му бе поверено разследването на убийството.
— Ще ни предадете ли всичката информация, свързана с тези убийства? Най-малкото, за да мога аз да приключа случая и да чакам реда си, за да заведа дела срещу тях по други обвинения.
— Непременно — отговори Реми.
— Тези убийства са извършени с изключителна бруталност.
Един мускул в брадичката на Реми запулсира. Той си пое дълбоко дъх.
Риалто смени посоката.
— Започнете от началото. Какво знаете?
— Ако трябва да налучквам, ще кажа, че са били хората на Тоглин. След като Андреас почина, Тоглин се е страхувал, че в медиите ще се появи съобщение за дъщеря им. Щяха да научат за връзката й с Андреас. Въпрос на време е било те да разберат, че дъщеря им е била атентаторката от „Фуке“. Накрая щяха пак да стигнат до Тоглин.
Риалто изглеждаше разтревожен.
— На мен ми беше възложен случаят „Симоне“, още когато момичето изчезна. В началото предположихме, че е била похитена. Семейството е много богато. Чакахме да изпратят писмо за откупа и когато такова не се получи, предположихме всякакви други неща — някакъв култ, призив за обръщане на внимание. Предвид на профила, с който разполагахме, и след като разпитахме нейните приятели, съседи и преподаватели от университета, не смятахме, че тя е от този тип жени, които биха избягали с някой мъж. — Той поклати глава. — Била е скромно момиче, не особено привлекателно и недоразвита за годините си. Най-странното е, че още отначало родителите й бяха убедени, че е избягала с онзи мъж, с когото се е срещала тайно.
— Те срещали ли са се с него?
— Два пъти. Дадоха ни описанието му. Казаха, че карал червено ферари и бил твърде нафукан и твърде красив. — Той леко се усмихна. — Това е Швейцария. — Риалто сви рамене. — А Симоне бяха здраво и консервативно семейство. Такова нещо не можело да се случи. Искам да кажа, че изобщо не е в стила на момиче като Доминик Симоне да се сбърква с някой като Андреас Карим. — Той погледна към Реми. — Разбирате ли какво имам предвид?
Предвид личните му обстоятелства, Реми не беше най-подходящият човек, който да дава мнение за вероятността от едно фатално и неочаквано привличане.
— И какво е станало след това?
Детективът съвсем честно разказа на Реми как с нужното внимание и формално усърдие, дължимо на всяко влиятелно швейцарско семейство, полицията съвсем повърхностно започнала издирването, проучването на полезни сведения и демонстриране на нужния интерес, докато разследването не било прекратено.
— Трябваше да направим нещо повече — почти с оправдание завърши Риалто. — Но, както казах, това е Швейцария. Младите швейцарски момичета не стават атентаторки самоубийци. А може би не е така?
Реми не се опита да отговори на въпроса. Мълчанието му беше най-красноречивият отговор.
Риалто се обърна да отвори вратата.
— Следователят ще иска да се преместят телата в моргата. Няма да е зле и ние да приключим и уредим всичко.
Беше започнало да захладнява. Лекси седеше в колата си пред „Трап д’Ор“. Барът беше затворен. Тя облегна глава назад и затвори очи. Разбра, че е била задрямала, едва когато я стресна лекото почукване по стъклото. Завладяна от пристъп на абсурдна благодарност, тя отвори вратата, слезе от колата и се хвърли в обятията на Реми. Изглеждаше така, сякаш го бе чакала да пристигне, за да може най-сетне да даде воля на чувствата си.
— Ти трепериш — каза той, като зарови устни в косата й.
Тя леко го отблъсна и го изгледа втренчено в продължение на няколко секунди. Той имаше ужасен вид и Лекси предположи, че и самата тя не изглежда много по-добре.
— Какво стана?
Той видимо говореше с болка, каквато тя самата никога не бе познавала, и от една гледна точка, която още й предстоеше да опознае. Видя в него нещо, което не беше забелязвала досега, някаква древна мъдрост, каквато той несъмнено бе натрупал твърде рано в живота.