— Защо смяташ така?
— Защото тяхната стена още е цяла — отговори Реми.
Стария кимна, че оценява шегата, след което пак стана сериозен и продължи с инструктажа.
— Али се съгласи не само да плаща сметките за заплатите, оръжието и безопасните квартири — обясни той, — но даде указания на Андреас да наема и обучава тази нова армия от терористи със светъл цвят на кожата — французи, германци, швейцарци, холандци, британци, жени и мъже, които лесно можеха да преминат през охраната на летищата и да се скитат из всички европейски градове, без да привличат внимание. — Стария се облегна на стола. — Но пък освен това нали най-важното е да се подбере правилният момент? Няма никакво съмнение, че разпадането на Съветския съюз съвпадна с възхода на Ал Кайда и рязкото разрастване на неонацистката мрежа из цяла Европа. — Той се поспря. — И тук отново се връщаме към наивността на нашите американски приятели. — Той пак поспря. — Които, както ти се изрази, са лишени от въображение.
За миг-два единственото нещо, което интересуваше Реми, сякаш беше ръбът на чашата му. Той мълчеше, докато прокара пръст по него. Когато накрая заговори, гласът му почти не се чуваше.
— Ще те излъжа, ако кажа, че не ме заинтригува. — Той вдигна очи. — Но ще ти направя огромна лоша услуга, ако се върна. — Той пак съсредоточи вниманието си върху чашата. — Аз не съм същият човек…
Стария изглеждаше потънал в мислите си за няколко секунди, преди да продължи да говори. Някъде в глъбините на ума си той напълно разбираше, че Реми не е същият човек, макар че вярваше, че това е временно. Или поне искаше да вярва.
— Преди две седмици — продължи той — конфискувахме два камиона на швейцарско германската граница. Първоначалният оглед показа, че превозват дамски дрехи и разни дрънкулки. Когато обаче разглобихме камионите, намерихме експлозиви, поставени зад няколко тайни преградки. Задържахме шофьорите. Отведохме ги в нашето посолство в Берн и ги разпитахме, преди да ги прехвърлим обратно в страната им. Задържани са от полицията. — Той почука по куфарчето си, което още лежеше затворено в скута му. — Всичко е тук, вътре. Според информацията, с която разполагаме, това е третата пратка в разстояние на три седмици. Като се връщаме назад, сега знаем, че материалът от тези камиони е бил използван при двата последни бомбени атентата, единия в Брюксел, другия в Тулуза.
Реми усети, че го въвличат в играта.
— Каква е връзката с Тоглин?
Стария внимателно изгледа Реми. Той се премести напред на стола си.
— Преди шест месеца компанията „Ориент Трейдинг“ беше продадена на символична цена на Бригите Тоглин Карим. — Той се спря, сякаш сам доволен от себе си. — В товарителниците на камионите за бутиковите вещи е вписана фирма с название „Модни аксесоари“. — Той се облегна назад и кръстоса ръце на гърдите си. — Едноличен собственик на „Модни аксесоари“ е Бригите Карим. От това, което научихме, дамата осъществява износ на скъпи украшения, бижута, броеници, рокли, декорирани с бродерия, джелаби и тюрбани. Бизнесът й е доходен, тя зарежда скъпи бутици в Женева, Брюксел, Париж и Рим. Всичките много луксозни, трябва да призная, и всичко щеше да е съвсем почтено, ако се изключи обстоятелството, че мадам Карим закри компанията „Ориент Трейдинг“, веднага след като я купи от брат си, за да основе новата фирма. — Той внимателно наблюдаваше Реми. — Проблемът е в това, че някой е забравил да промени регистрацията на камионите.
Реми се готвеше да каже нещо, но Стария му даде знак да мълчи.
— Бомбата във „Фуке“ е направена от същия вид материали, като тези, които намерихме в камионите.
Реми можеше да предположи това, макар че сега не беше моментът да направи компромис или да сваля гарда си.
— Няма твърде много начини за направата на една бомба.
— Точно така — тихо рече Стария, — тъй като уплътнителният материал точно за тази бомба са стари вестници. Те, обаче, бяха с дата от седмица, преди да конфискуваме материалите от тези камиони. — Той спря за малко. — Анализът показва, че вестниците бяха броеве на един женевски ежедневник. — Той пак спря. — А детонаторът? — попита той реторично, преди да отговори. — Добър стар надежден швейцарски часовник. Това, което френските власти още не са установили, е как бомбата избухна два часа и тридесет минути по-рано. — Той се облегна на стола си с доволно изражение на лицето. — Или старият надежден швейцарски механизъм е спрял и пак е продължил да работи, или е имало допълнителен дистанционен прекъсвач за контрол на устройството.