Реми нямаше никакво намерение да се издаде, че внезапно е разбрал защо и как атентаторката бе подала бебето на жената, преди да се самовзриви. Това беше атентаторка самоубийца с майчин инстинкт. Атентаторката преждевременно бе активирала прекъсвача, но не и преди да подаде бебето си на първия подходящ човек, когато шофьорът, нейният съучастник, слезе, за да пусне една вода. Реми се чувстваше вкаран в клопка. Сега повече от всякога единственото, което искаше, беше да сложи край на този — по негова преценка — съвършен дебат, целящ неговото завръщане.
— Не е нещо необичайно да се използват два прекъсвача — каза той. Поне беше започнал да се отпуска. Очевидно Стария не го подозираше в нищо и смяташе, че говори честно за спомените си от мястото на атентата. — Какво искаш? — попита накрая Реми.
Стария се наведе напред.
— Започни от там, където бе спрял — помоли го той. — Направи още един опит и ако не успееш, аз никога повече няма да те занимавам с този въпрос.
— Благородството ти ме изумява — отговори Реми, преди да сведе очи към ръцете си. — Но, както и да е, ти беше този, който се занимаваше с Тоглин. Аз нямах представа за тези нови европейци, които той е вербувал. Ти ми беше възложил да работя върху връзките на крайнодесните фракции с терористичните групи от Близкия изток.
— Точно така — каза Стария. — Помисли си само колко време изхаби. — Той се поспря. — Помисли си колко много усилия вложихме в тази операция. Следващата стъпка щеше да е да потърсим начин да се срещнеш с Тоглин.
— Защо не си ми го казал навремето? — възрази Реми.
— Аз подготвях постепенно нещата — тихо каза Стария. — Смятах да го уредя чрез легендата ти в областта на изкуството. Всъщност, точно така ще го направим и сега.
Реми изглеждаше изненадан.
— Какво искаш да кажеш?
— Самоличността ти под прикритие е още напълно валидна — започна Стария, но Реми го прекъсна.
— Аз не съм се появявал никъде повече от година вече.
— Няма значение. В този бизнес хората се появяват и изчезват и това зависи от последната им сделка. Твоето име все още е известно. — Той леко се усмихна. — Или поне твоят псевдоним. В Берлин се ползваш с добра репутация. — Той замълча за малко. — Това имах предвид, когато говорех за времето и усилията, вложени в тази операция. — Той пак замълча. — Утре в Париж се провежда важен търг. Моите източници ми съобщават, че Тоглин планира да наддава за една малка картина на Тисо.
— И?
— Ти ще наддадеш повече от него.
Реми изглеждаше изненадан.
— Това е сериозна задача. Една картина на Тисо може да се продаде за милиони.
— Точно тази не. Малка е и не се смята за една от значителните му творби. Представлява портрет на жена и би трябвало да се продаде за около 250000 долара. Моите източници ми съобщават, че Тоглин иска картината, защото смята, че жената на картината прилича на покойната му майка. — Той леко се усмихна. — Трогателно, нали? Естествено, ако наддаването стигне твърде висока цена, предполагам, че Тоглин ще постъпи по-практично и не така емоционално.
Образът на жената, която държеше бебето, бе останал жив в ума на Реми, макар че моментът не беше подходящ да се разсейва. Той се застави да се съсредоточи върху това, което Стария говореше. Накрая той рече:
— Толкова висока, че Тоглин да повярва, че ти си неблагоразумен. Но и не толкова висока, че да съсипеш бюджета ми. — Той се усмихна и се наведе напред. — Когато Тоглин научи, че ти си купил картината, тоест, ако той се откаже от наддаването, бас държа, че ще накара някого да се свърже с теб и ще се опита да ти предложи сделка. Ти ще демонстрираш склонност, но без да изгаряш от желание. Той ще бъде този, който ще те преследва. Точно сега е без значение колко пари ще загубим за картината.
Реми се засмя.
— Някой някога казвал ли ти е, че половината от успехите ти се дължат на късмета ти?
— На късмета, на Бога, знам ли? — Стария сви рамене. — Просто се опитвам да си върша работата. Да си оправдая заплатата, за да мога да се пенсионирам и да се отдам изцяло на зеленчуковата си градинка. — Той се протегна напред и стисна рамото на Реми. — Мога ли да продължа?
Реми кимна, на лицето му беше изписано, че му е забавно.
Стария се отпусна назад на стола си и се впусна в нови технически подробности. Нямаше намерение да осигури възможност на Реми да му откаже.