— Френски екип от антитерористи–съдебни експерти вече работи над възстановяването на мерцедеса, а също и на останките от бомбата — започна Стария. — В екипа са включени специалисти, които използват сложно оборудване за щателно претърсване на улиците около ресторант „Фуке“. Като, естествено, отделят специално внимание на развалините, в които се е превърнал писоарът.
Вниманието на Реми се отклони към един пункт в далечината. Вън от съмнение беше, че гори от желание да научи всичко за Али Карим и за швейцарския клон на алчната му фамилия, но въпреки това, как можеше да започне отново, тръгвайки от една лъжа?
— Досега не са намерили никакви човешки останки, което означава, че те приемат, че шофьорът си е тръгнал — продължи Стария. — Несъмнено, според тях, макар и да е възможно той да е бил мишената на съучастника си, влиятелните сили твърдят, че е избягал, за да спасява живота си. — Той внимателно се взря в Реми. — В един миг Андреас Карим изчезва от екрана на френските радари. Ако са разбрали, че той е пристигнал във Франция, в което се съмнявам, тъй като той си сменя паспортите толкова често, колкото един средностатистически гражданин си сменя бельото, те не са намерили връзката между него и атентаторката. — Той замълча. — С други думи, не са установили, че той е взел колата на летището и я е карал до момента, в който тя се взриви.
— Французите сигурно са започнали ДНК анализи на останките, намерени на мястото — рече Реми.
Стария леко се усмихна.
— Намерени са различни парчета от атентаторката, които са транспортирани до парижката морга за анализ на ДНК и на пръстовите отпечатъци. Извикали са съдебен зъболекар, за да извади челюстта на атентаторката, тъй като още били останали два непокътнати зъба. Освен това друг екип от френски експерти са свалили отпечатъци от пръсти по кормилото. — Гласът на Стария внезапно се изпълни със съжаление. — Боя се, обаче, че французите ще имат големи проблеми с идентифицирането на атентаторката, както и с проверката на идентичността на шофьора. — Той се наведе напред. — Разбираш ли, някакъв тъпанар в лабораторията случайно заразил мострите от ДНК и изгубил всички късчета от челюстта, с които разполагали, а освен това и всичко останало, намерено на местопрестъплението, включително и отпечатъците от пръсти от вътрешността на колата.
Минаха няколко секунди, преди той да докосне Реми по рамото.
— Ние имахме късмет — тихо продължи той. — Тя има досие. Швейцарка е. От добро семейство от Женева. Както изглежда, и Андреас като баща си има предпочитания към швейцарките. Какъвто бащата, такъв и синът, крушата не пада по-далеч от дървото, не е ли така? — Той се дръпна назад. — А за отпечатъците от пръсти по кормилото — те напълно съвпадат с тези на Карим.
Стария отвори куфарчето си.
— Атентаторката беше изчезнала преди малко повече от година — продължи той, докато тършуваше из книжата си. — Нямаше никаква следа от нея никъде и това е причината ние най-случайно да разполагаме с нейните отпечатъци от пръсти и с картона на зъболекаря й. Родителите й направиха всичко възможно да я открият. — Той подаде на Реми няколко папки и кафяв плик, в който имаше снимки. — И тук имахме късмет.
Реми пое всичко и отиде до бюрото. Седна там, разстла документите и снимките пред себе си и започна да чете. Когато свърши, разгледа снимките. Минаха няколко минути, преди той да вдигне очи.
— Какъв е приоритетът ти? — попита Реми, а един мускул потрепваше на челюстта му.
— Ние несъмнено искаме да запазим живота на Тоглин, сестра му Бригите и малкото й момченце, Андреас. Ако нещо се обърка с Тоглин, ти ще решиш какво да правиш с него. В зависимост от настроението ти, разбира се… Ако французите решат егоистично да не се ангажират, вън от съмнение е, че швейцарците, с наша помощ, ще предявят обвинение за пране на пари и неплатени данъци. Ще прекара остатъка от живота си в затвора. Що се отнася до сестра му, Бригите, в даден момент ние ще предоставим нашите улики на швейцарците и французите за дребния й експортен бизнес. В момента ме интересува единствено Андреас и по тази причина ни е необходим Тоглин. А, ако успеем да заловим саудитския арабин, Али Карим… — Той с усмивка се облегна назад. — Е, така животът ми ще придобие нов смисъл.
За известно време Реми упорито продължаваше да смята, че не е добра идея пак да започне всичко, но след това отстъпи, като призна, че има интересна предпоставка. В края на краищата, Стария беше изтъкнал сериозен мотив. И не беше ли по-добре за него да бъде взривен в някоя чужда страна под претекста, че така е по-логично, вместо да умре на сантиметри от собствената си къща? Много по-късно той щеше да признае, че се бе съгласил заради вината, която изпитваше. Ако не бе излъгал за жената, можеше да откаже на молбите на Стария да се завърне.