За сравнително къс период от време размерът на сумите нарасна. Тя започна да краде от дома на баща си и то не защото Андреас имаше нужда или го интересуваха бижутата или среброто. Това бе само проверка на нейната лоялност, знак, че тя вече не се бои от наказание от родителите си. И което бе по-важно то бе доказателство, че за нея той беше нейната луна, нейното слънце, единственият й източник на светлина в този иначе унил свят.
Тя се развиваше все повече и в други области. При първия път, когато той отне девствеността й, бе реагирала като най-разпалено кученце от порода лабрадор, без координация, тромаво, задъхано, което искаше да се целува с влажна уста в най-неподходящите моменти. С нежност и търпение той я обучи да бъде по-изтънчена в правенето на любов, да го удовлетворява с обузданост и нюансираност, докато успя да я формира не само в духовно, но и в сексуално отношение. Бавно и методично той стана нейният учител в нюансите на любовта и опасността, възнаграждавайки я с нощи на страст, отказвайки й онова, което бе започнала да очаква, когато срещнеше нейната съпротива. След време дори я убеди да удовлетворява сексуалните потребности на някои от най-доверените му бойци. Каза й, че това е изпитание на нейната лоялност, доказателство, че разбира, че в този свят бойците са братя по кръв, че са едно и също нещо и че споделя и разменят и най-интимните си и скъпоценни притежания.
Пресметливо и убийствено той я бе задържал при себе си в продължение на шест месеца, докато тя накрая не му съобщи, че е бременна с дете от него. Тогава точно той я бе отвлякъл мистериозно от Женева, надалеч от всичко, което някога й бе било познато. Заминаха за Афганистан, където Доминик се запозна с истинските жертви на сляпата омраза на неговия баща. През деня тя се движеше след нещастните и окаяни хора, предлагаше утеха на опечалените и лекарства и облекло на бедстващите. Когато бременността й стана по-очевидна, Доминик се превърна в земна героиня за всички, които възнамеряваха да станат мъченици на каузата. Бойци и приятели се впускаха да целуват ръката й ида докосват корема й, в който носеше детето на своя любовник, последното неродено внуче на техния неистов човешки бог, който ги хранеше и обличаше, който им доставяше оръжие и лекарства. През петия й месец Андреас уреди да се изследва зародишът й, като се взе проба от околоплодната течност, за да се провери дали кръвната група на ембриона е съвместима с неговата. Това беше само първата стъпка. Когато се увери, че детето, което тя носеше, отговаря на първоначалните критерии за неговото собствено оцеляване, той й разреши да продължи да износва бебето до термина. Точно тогава Андреас започна да използва Доминик за други задачи. С русата си коса, със сините си очи и издутия си корем, с фалшиво име във фалшив холандски паспорт Доминик можеше да пътува безпрепятствено из цяла Европа. Тя беше неговият сокол, един незабележим куриер, човек, който можеше да пренася пари в брой, чекове и други привидно безобидни вещи, без да събужда подозрение. По това време тя изгаряше от желание да изтърпи трудности, които надхвърляха представите за социалната съвест на едно богато момиче. Той я убеди, че е предопределена да извърши велики дела, че той има планове за нея, които навеки щяха да я превърнат в сложна част от живота му.