— Дай ми два дни — помоли пак тя. Стисна рамото му. — Обещавам — увери го.
В момента нищо не бе от значение, освен да има бистър ум, за да преодолява препятствията едно по едно. Точно сега искаше да остане сама, да се върне пеш сама с Крисчън в хотела. Имаше нужда от чист въздух, за да обмисли всичко. Дерик не настоя. Той я целуна по двете бузи и я остави да си тръгне през градинката.
Тринадесета глава
Настанен в обезопасената зала на своето посолство недалече от Шан-з-елизе, периодично претърсвана за подслушвателни устройства, където телефоните бяха осигурени с шифрована честота, Стария обмисляше информацията, която бе получил. Както подозираше, Реми и жената бяха прекарали повече от час заедно. Това не го изненада. Той знаеше, че в мига, в който той напусне ресторанта, Реми ще отиде да разговаря с нея. Единствено не беше сигурен дали да запознае без заобикалки Реми с фактите, или не, и просто да продължи така, сякаш е напълно неосведомен за измамата.
На вратата се почука. Човекът, когото чакаше, беше пристигнал. Стария се изправи, за да го посрещне. Двамата се ръкуваха и си размениха кратки шеговити забележки, преди да седнат и да започнат да обсъждат делови въпроси. Тъй като цял живот бе страдал от това, че е двадесет сантиметра под средния ръст, мъжът компенсираше физическите си размери с прекомерен апетит към храната, жените, парите и всички други луксове, които му се струваше, че заслужава. Макар че мъжът беше интелигентен, Стария така и не успя да го обикне. Мъжът не беше от любимците му. Разполагаше с надеждни източници и информацията му обикновено беше достоверна, но съзнаваше от самото начало, че дължи лоялност преди всичко и най-вече на собственото си правителство.
— Има важно ново развитие — спокойно започна мъжът.
Стария изчака. Дразнеше го това, че мъжът сякаш се наслаждаваше на напрегнатото очакване.
— Продължавай. Слушам те.
Мъжът извади от джоба на сакото си някакви бележки.
— Току-що получих това от моите хора, пет минути, преди да си тръгна от работа. — Той пое дълбоко въздух.
— Преди три години на Андреас Карим му е поставена диагноза неходжкинска лимфома. — За състоянието му се грижи лекар, който е световноизвестен специалист в тази област. — Мъжът погледна бележките си. — Постъпвал е няколко пъти в малка частна клиника в Монтрьо, в Швейцария.
Стария се наведе напред на стола си.
— За известно време изгледите са били добри. В продължение на две години нямал усложнения, но преди година рухнал физически, след като в стомашно-чревния му тракт с магнитно ядрен резонанс е открит тумор. По-нататъшните изследвания показали, че туморът е злокачествен. Името на лекаря му е Ханс Фелс. Изглежда, Фелс е поддържал състоянието му стабилно с минимални дози на експериментално лекарство, което официално не се продава по аптеките. Единствената му надежда обаче за пълна ремисия е трансплантация на костен мозък.
— Трансплантация на костен мозък — повтори Стария, присвил очи.
— Както вероятно знаете, изключително деликатен въпрос е да се намери съвместим донор, а и процедурата потенциално отнема много време.
Умът на Стария трескаво работеше, като събираше и изхвърляше всякакви маловажни и уместни факти, с които разполагаше по тази тема, а те бяха ограничени.
— Предполагам, че Тоглин и майката и бащата на Андреас вече са предложили услугите си като потенциални донори.
— Нито Тоглин, нито майката на Андреас са се оказали съвместими. А що се отнася до Али Карим, няма как да разберем, дали са му правили изследвания.
— Какви са изискванията за съвместимост? — попита Стария.
— За да се сведе до минимум рискът от отхвърляне на присаденото вещество, оптималният донор често е еднояйчен близнак. В други случаи най-подходящият донор на костен мозък би бил брат или сестра, както и първото или четвъртото дете на човека.
Стария поклати изумено глава.
— И защо така?
— Защото от научна гледна точка първото и четвъртото дете наследяват един тъждествен антиген от баща си и един тъждествен антиген от майка си, което води до пълна съвместимост. За съжаление, Андреас няма братя или сестри.
— Разбирам — тихо каза Стария.
Мъжът помълча малко.
— Единствената възможност е — продължи той, — пациентът да има дете със съвместим костен мозък. Това значително намалява риска от отхвърляне.