Не е лошо, помисли си той. Нито е прекалено нетърпелива, нито е безразлична.
— Точно в тези кадри е влязла и една моя колежка от Ню Йорк — сухо каза Дерик.
Бригите изглеждаше удивена.
— Тя фактически е успяла да поговори с атентаторката преди взрива, така ли?
— Случайно съвпадение. Лекси най-случайно е била там и е цяло чудо, че нито тя, нито бебето са били ранени.
Дерик виждаше как умът на Бригите трескаво работи. Да не би да я бе улеснил твърде много?
— Лекси ли? — престори се на неразбрана тя.
— Да, точно така. Тя просто най-случайно се оказала там, когато бомбата се взривила. И, както казах, тя и бебето наистина са извадили късмет.
— Никога не съм я виждала на екрана — сякаш случайно отбеляза Бригите.
— Тя не се е появявала на екрана от повече от година. Съпругът й почина наскоро. Сигурно сте го гледали него. Ник Блейк?
— Разбира се — бързо реагира Бригите. — Лекси Блейк — повтори тя името.
— Рейн — поправи я Дерик. — Тя използва името Александра Рейн. — Той сви рамене. — Приятелите й я наричат Лекси. — И той се ухили.
Бригите вече разполагаше с името. Тя доста умело сега смени темата и попита:
— Кога ще можете да се консултирате с централата в Ню Йорк?
— Тази вечер.
Бригите вече обаче се бе сдобила с това, което й бе нужно, и не се интересуваше от приключването на сделката. Образът на жената бе доста неясен, за да се разпознае лицето й. Тя разполагаше, обаче с името й и беше научила, че е журналистка от Ай Ти Ен. Това беше предостатъчно.
— Защо не ми оставите телефонния си номер и аз ще ви се обадя, след като получа одобрението на централата в Ню Йорк.
Бригите не бързаше да разкрива чувствата си.
— Колко смятате, че ще поискат?
— Нека не изпреварваме нещата. — Дерик усети, че Бригите нервничи.
— Ще ви дам номера на мобилния си телефон и ще чакам да ми се обадите.
След като бързо написа на листче номера си, тя се изправи. Единствената й грижа беше да се измъкне оттук. Дерик се изправи и я изпрати до вратата. Двамата се ръкуваха и Бригите си тръгна от бюрото.
Когато се намери на улицата, тя осъзна, че ръцете й треперят. Трябваше да помисли. Отправи се към едно кафене на ъгъла и седна там. Антон я бе проследил. Въпросът обаче бе спорен какво да се прави, защото Стария бе решил, че не иска да залавя нито Тоглин, нито Бригите поотделно. Той се бе насочил сега към по-високи залози — към Андреас и Али.
Бригите трябваше да хване самолета. Тя погледна часовника си — имаше много малко време. Извади мобилния си телефон и набра номера на брат си в Швейцария. След няколко секунди той се обади. Бригите му обясни къде е била и какво е видяла. Реакцията му бе незабавна. Тя трябваше да тръгне за Швейцария, както бяха планирали. Междувременно той щял да проведе нужните телефонни разговори и да научи всичко за Александра Рейн. Било въпрос на часове, щели да намерят тази жена и да си върнат бебето.
Тя усети как сърцето й се разтуптя и затвори телефона. Стана и се запъти към стоянката за таксита на ъгъла.
Антон я следваше и взе таксито след нейното. Разбра, че се връща в апартамента си на авеню „Фош“. Дотук нямаше нищо изненадващо.
Когато таксито тръгна към апартамента й, тя тихо изруга брат си. Копеле такова, дори не й изказа признателност за изобретателността й, защото тя бе успяла там, където той се бе провалил. Както винаги, майката трябваше да спасява детето си.
След като Бригите си тръгна от бюрото, Дерик се облегна назад на стола си, подложил ръце под главата си.
— Да, дяволите да ме вземат — рече той и набра Стария. Когато той вдигна телефона, Дерик не си даде труд да любезничи.
— Хванах една едра женска баракуда — каза той весело.
— Отлично — каза Стария. — Даде ли й името на жената?
— Естествено и тя дори знае, че Лекси е вдовицата на Ник Блейк. Ако аз би трябвало да проверя, ще ми отнеме вероятно пет минути да разбера, че е в Париж, и още пет, за да разбера къде е отседнала.
— Продължавай със следващата стъпка — каза Стария. — И ме дръж в течение.
Когато телефонистката на хотела се обади, Дерик помоли да го свърже със стаята на Лекси. Това отне само няколко секунди. Когато тя вдигна слушалката, Дерик веднага започна по същество.