Реми пристигна в „Сотби“ повече от половин час преди началото на търга. Докато се разхождаше из зоната за посетители, той обърна внимание, че повечето от бъдещите купувачи бяха чужденци. В групата имаше много малко французи, но повечето бяха англичани, имаше няколко американци от Тексас, както можеше да се прецени по акцента им, а също и японци. Точно в осем часа близо двестата участници в търга, по преценка на Реми, бяха отведени в залата за търга, където първата картина, за която щеше да се наддава, бе творба на Дега. Наддаването за около двадесет произведения на изкуството премина доста бързо и към девет и половина беше представена картината на Тисо. Началната цена бе сто и петдесет хиляди евро и две ръце се вдигнаха. Реми изчака. Някаква жена в дъното на залата покачи цената на сто и седемдесет и пет хиляди евро и тогава Реми вдигна мизата на двеста хиляди. В този момент останалите участници отпаднаха и продължиха само Реми и жената от последния ред. Както Реми, така и жената наддаваха само с по две или три хиляди евро. Когато цената нарасна на двеста и двадесет и пет хиляди евро, Реми внезапно смени стратегията си. В залата настъпи тишина, когато той обяви това, което, както знаеше, щеше да се изтълкува като последно наддаване от негова страна. Той удвои първоначалната цена.
— Триста хиляди евро — заяви той на френски.
Аукционерът изви глава към дъното на залата.
— Триста хиляди — обяви той. — Чух ли триста и една хиляди?
В залата цареше мълчание.
Реми си наложи да се отпусне, макар че усещаше студената пот на челото си.
Чукчето се спусна надолу. Един път. Втори път. Тишина. Трети път.
— Продадена за триста хиляди евро — обяви аукционерът, преди да премине пъргаво нататък със следващото произведение на изкуството.
Реми дискретно се измъкна от мястото си и тръгна към дъното на залата. Когато мина покрай последния ред, където бе седяла жената, която наддаваше за картината на Тисо, забеляза, че нея вече я няма там. Той продължи към вратата и излезе в зоната за посетители, където го посрещна служител на „Сотби“, който се занимаваше с извършването на всички плащания и с договаряне на доставката.
След търга те се срещнаха в посолството. Стария изслуша мълчаливо и с безизразно лице разказа на Реми за наддаването в „Сотби“. Той разбра всичко, като почти не демонстрира изненада, когато научи каква цена Реми е платил за картината на Тисо. Имаше по-важни въпроси за разрешаване с него. Стария започна с това, че му разказа, че положението с Андреас е въпрос на живот и смърт и завърши с разяснението за швейцарската клиника, където лекарят го е лекувал и му е планирана трансплантация на костен мозък.
— Дар от Бога — заключи той с весело пламъче в очите. — Виждаш ли, нали съм ти казвал, че всичко започва все от религията, от Бога и от вярата. — Стария изгледа Реми внимателно, преди да продължи. — Помниш ли, че ти споменах, че някой бе казал, че атентаторката е държала в ръцете си бебе?
— Да — отвърна Реми и бързо добави, — да, разбира се. Ти ме попита дали не съм видял нещо необикновено. — Той усети как сърцето му блъска силно в гърдите. С частица от себе си той съзнаваше, че е нагазил твърде дълбоко и не може да промени разказа си. С друга частица от себе си той разсъждаваше, че не би могъл до безкрай да разиграва тази шарада. Съвпадението в Монтрьо засегна чувството му за здравомислие.
Стария се усмихна.