— Е, както изглежда, е имало бебе и, както изглежда, атентаторката е дала бебето на непозната жена, преди да се взриви.
Костваше му невероятно усилие да запази нехайния си тон.
— Откъде знаеш? — Реми можеше само да предполага. Някой турист сигурно бе предал видеозапис на онзи журналист, който правеше компания на Лекси на обяда.
— Към настоящия момент няма значение откъде го знам. Има значение какво знам.
Той обясни без драматизъм всичко, започвайки с швейцарката, която бе забременяла от Андреас, обясни за изследванията, които са били проведени с нероденото бебе, за да се провери дали кръвната му група е съвместима с групата на бащата, и завърши с факта, че последните изследвания на детето след раждането са заключили, че кръвта и костният му мозък са в идеална комбинация, която ще спаси живота на бащата.
— Изглежда, че всеки в тази мръсна история има нужда от нещо — тихо каза той.
При нормални условия Реми със сигурност би попитал какво общо има с Андреас и атентаторката жената, която си беше тръгнала с детето. Той се застави да се държи естествено и направи точно това.
— Жената дали е участник в заговора? — И затаи дъх, след като зададе въпроса си.
— Към този момент не можем да бъдем сигурни. Като предполагаме, че да, тя също ни трябва. Ако не е участница, животът й е изложен на риск. И в единия, и в другия случай трябва да намерим нея и бебето.
— Къде е детето сега?
Стария се усмихна.
— Предполагам, че е с онази жена. — Той се взираше внимателно в Реми. — Но ти трябва да установиш точно това — бодро рече той и се наведе напред на стола си. Само за миг остана впечатлен от самообладанието на Реми. Но нали протежето му бе усвоило това от майстора на самоконтрола. Не можеше да очаква нищо друго, освен почти перфектно изпълнение. Макар че размяната на реплики беше изпитание на воля и самообладание, той остана натъжен. Съсредоточи се върху фактите, отхвърляйки емоциите, и разказа на Реми всичко, което знаеше за жената, която си беше тръгнала с бебето, включително и връзката й с въпросната клиника в Швейцария. Когато свърши, дръпна се назад на стола си, кръстоса ръце и рече:
— Нещата не изглеждат добре за нея, нали?
Реми замълча. Те знаеха всичко. Почувства, че тялото му прелива от нервна енергия.
Стария обмисли думите си, преди да очертае плана.
— Нека приемем, колкото и да е спорно, че тя е невинна. Твоята задача е да я прехвърлиш заедно с детето през границата в Швейцария. Понастоящем ние знаем, че Андреас и майка му са вече в Монтрьо.
— Ако жената е невинна, как ще се прехвърли с бебето през границата?
— Точно така — рече той. — Как? Ако е невинна, здравата е загазила. Няма свидетелство за раждане, нито паспорт на бебето. По изключение този път бюрокрацията работи в наша полза.
— И какъв е точно случаят? Защото, ако е виновна, документи не й трябват. Вече ги има.
— Единственото нещо, което знам и което ме кара да вярвам, че тя е станала жертва на много лошо стечение на обстоятелствата — той се прокашля, — или, че е изключително умна, е това, че днес сутринта е ходила в американското посолство. Моите източници ме информираха, че тя е обявила, че е загубила както всички документи на бебето, така и своите по време на атентата.
— Това изглежда достатъчно, нали? — безучастно попита Реми.
Стария изгледа с обич протежето си.
— Най-внезапно всички увъртания, лъжи, заблуждаващи маневри не означават нищо за теб, така ли? — Той се усмихна с минимум толерантност. — Ти не си във форма — добродушно продължи той. — Не ти ли мина през ума, че те искат ние да им повярваме? Ако предположим, обаче, че твоята интуиция е вярна и тя е невинна и наистина няма документи за детето. Точно тук се появяваш ти, яхнал бял кон. Ще й доставиш това, от което тя има нужда. А когато това стане, всички ще се озоват на едно място в красивата антисептична Швейцария, в това число и Петер Тоглин — добави Стария.
— А как ще го направя? — попита Реми, усещайки как стомахът му се свива. — Как ще й намеря документи за бебето?
— Най-напред ще се свържеш с нашия приятел, който работи близо до църквата „Сакр Кьор“, онзи човек, който може да те подпише по-добре и от самия тебе. Когато научиш всички необходими подробности за това, което тя нарича свое бебе, ще кажеш на мъжа да приготви фалшифицирано свидетелство за раждане. Ние знаем къде е отседнала. Ти ще се срещнеш с нея случайно. Хотелът й най-случайно се намира близо до твоя апартамент. Излъжи. Кажи й, че си я разпознал от ресторанта „Фуке“. Не е необходимо аз да ти казвам как да я омайваш. Ще започнеш с покана за кафе. Знам ли? Какво прелестно бебче, обяд, разходка, може би вечеря, но и разговори. — Той сви рамене. — Ако е невинна, тя е уязвима, крехка и без съмнение изплашена. — Той се приведе напред. — Независимо от това какво ще се получи, ти ще я привлечеш със своя чар, след което ще смениш тактиката и ще направиш всичко, което е необходимо, за да я накараш да разбере, че за своите действия тя ще се наложи да плати цена и при това доста голяма цена, ако не приеме да ни сътрудничи. Тя е откраднала бебето. Това е стартовата позиция. — Той внимателно наблюдаваше Реми. — А, разбира се, би могъл да споменеш, че разполагаме с видеозапис, който е документирал действията й във „Фуке“.