Това беше мигът, последният му шанс да разкаже на Стария всичко и да спести на всички доста неприятности. Но точно в този момент Реми не бе в настроение да приеме пълното отсъствие на чувства на Стария към всички детайли на тази игра на шах с човешки фигури. Особено го подразни фиксидеята му да стигне до следващия пункт, независимо от последствията. Объркан от отчаяние, за него бе цяло мъчение да се опълчи срещу емоциите си.
— Когато я накараш да разбере ситуацията, остава само да бъде уведомен Тоглин за това къде е детето — заключи Стария.
В този момент Реми беше смаян от собствените си емоции. Мисълта му бе насочена единствено към това как да защити Лекси и бебето.
— А как се очаква от мен да направя това? Да му се обадя и да му кажа ли?
— Картината на Тисо — тихо каза Стария. — Нали това беше идеята?
Това не беше правилният въпрос. Реми бе объркан.
— Естествено — отговори той бързо.
Стария се приведе още по-напред.
— Нали така?
— Очевидно е — отговори Реми преднамерено забавено. — Картината е у мен. Тоглин я иска. Той ще накара „Сотби“ да се свържат с мен. Нещо, което не е никак сложно.
Усещаше как в стомаха му се надига гняв. Беше открил война по всички фронтове.
— Кой ще каже на Тоглин къде е бебето? — повторно попита Реми.
На лицето на Стария беше изписано мрачно изражение.
— Това не е твой проблем. Аз ще имам грижата.
Реми не знаеше кой е бил точно моментът, в който бе разбрал плана на Стария. Можеше да е бил още по време на първата им среща в неговия апартамент, можеше да е бил по време на обяда. Знаеше само, че внезапно е разбрал каква е играта.
— И така, и иначе, тя е примамката, нали? — Усети как гневът му се надига. — Поради което и тя, и бебето могат да бъдат употребени. — Той се овладя. — И това е положителният резултат — рече той саркастично. — А какво, по дяволите, ще стане, ако тя е виновна?
— Същото, което ще се случи на всички останали — тихо отговори Стария. — Но нека не изпреварваме нещата. Аз съм склонен да предполагам, че тя няма нищо общо с този заговор.
— Ако тя няма нищо общо със заговора, защо ще я замесваме? — настоя Реми.
Стария въздъхна.
— В идеалния свят невинните си тръгват здрави и читави. Жената би се върнала в Ню Йорк с новото си дете и би продължила да живее живота си. — Внезапно Стария заговори по-бързо и по-строго, отколкото Реми бе очаквал. — За съжаление, светът, в който живеем, далеч не е идеален. — Гласът му прозвуча неопределено, когато продължи. — Бебето, разбира се, изобщо не влиза в сметката. Що се отнася до жената, ако ти успееш да уредиш всичко, без тя да ни попречи, мога само да й пожелая да е жива и здрава. Ако не, какво мога да кажа? Ако е виновна, изобщо не ме интересува какво ще стане с нея.
Той се сети за Роуз и за това как тя изобщо не бе улучила мишената. Да се използват чувствата на Реми не бе гаранция, че той ще изпълни задачата. Беше просто прекалено рисковано да зависят от него. Беше настъпило времето да се престане с игричките и абстрактните разговори, макар и Стария да направи така, че да изглежда, че изостава с два такта от оркестъра.
— Реми — започна тихо Стария, — аз не си позволявам да гадая. Само се опитвам да ти помогна да свършиш онова, в което ти си толкова добър, и да предвидя действията и плановете на нашите противници. Ако тя е невинна, единствената й грешка е, че е попаднала не когато трябва и не където трябва. Ако си позволя да се занимавам с абстрактни категории, било това догадки, желания или чувства, аз винаги ще търпя провал. — Той се присегна и стисна рамото на Реми. — Вярвам, че ти си единственият, който може да я накара да каже истината. — Той се дръпна назад на стола си. — Много неща са заложени на карта тук. — Той сви рамене. — При най-лошо стечение на обстоятелствата, ако тя лъже тях, може да излъже и нас.