Той искаше просто да й каже, че от мига, в който я видя, бе започнал да изпитва към нея, тези необясними и неразумни чувства, които обагряха разсъдъка му. Искаше да улови ръката й, тази, която държеше, и да я изведе от кафенето, да я заведе някъде далече, където можеха да са сами. Той искаше да забрави кой е и какво прави там и да остави другите да се безпокоят за това как да свършат работата.
— Важно е да ме слушаш внимателно — каза той с лиричния си акцент, който бе толкова трудно определим. Не съвсем британски, не съвсем френски и не съвсем какъвто и да било друг. Минаха няколко секунди. Той бе спрял да говори. При все това тя усети, че той не се мъчи да подбира думите си, а само се подготвя за яростно настъпление. Тя понечи да каже нещо, да се засмее или да побегне, не бе съвсем сигурна какво да направи, но неговият хват се затегна.
— Само след няколко минути ще разбереш всичко. — Той помълча. — Повярвай ми.
Този път тя възвърна гласа си, макар че не го разпозна като свой.
— Да ви повярвам ли? — повтори думите му тя, като се питаше какво общо имаше доверието с тяхната кратка случайна среща. Опита се да изглежда развеселена, макар че в никакъв случай не се чувстваше така. — Посочете ми една разумна причина за това — каза тя насмешливо, като се опита да изцеди последната капчица оптимизъм.
Той изглеждаше натъжен от нейното отношение.
— Защото нямаш избор — каза просто той.
Ако само можеше да обясни, че от момента, в който я зърна за пръв път, бе изпитал някакъв вътрешен катаклизъм, какъвто не бе познавал дотогава. Искаше да закрие устните й със своите, да се люби с нея, да я защити, да я опази — и нея, и бебето. Искаше това, за което никога не бе посмял да се надява, преди да я срещне — да получи втори шанс в живота.
Реми вече бе решил да приеме, че тя е невинна.
— Това не се предполагаше, че ще стане по този начин — продължи той. — Не се предполагаше, че ти ще си там. Ние не го бяхме планирали по този начин.
— Ние ли? — прекъсна го тя, а гневът внезапно се надигна в нея и тя издърпа ръката си. — Кой си ти? Кои са тези ние и защо ви е било грижа къде се е предполагало да бъда? — Тя си пое дълбоко дъх. — Защо не кажеш нещо по същество? — Усети, че не й достига въздух.
Гласът му остана спокоен.
— Преди да обясня, ще ти кажа няколко неща за самата теб — продължи той, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
И започна да й говори за самата нея, от детските й травми и изпитанията й като възрастна, от отделни случки, които й бяха причинили невъобразими страдания, до други, от които изпитваше огромна гордост, радост и увереност във възможностите си за оцеляване. Позоваваше се на колегите й, на агентката й и на неколцина нейни приятели. Цитираше имена на хора, дати, места, епизоди от миналото й, дори често повтаряни откъси от разговорите, които бе водила през последните няколко дни с майка си или по телефона с Дерик, описа вилата в Монтрьо, лекаря, който се грижеше за Ник, болничната стая, в която Ник бе починал, както и заглавията на няколко книги в службата й, у дома, в Ню Йорк.
Тя вече бе престанала да мисли, да изпитва или да вижда каквото и да било. Шок и страх едва не бяха я парализирали и тя остана съвсем неподвижна, като почти не дишаше, докато го наблюдаваше как се преобразява пред самите й очи от мъжа, който си представяше да прониква в тялото й, в мъжа, който изнасилваше самата й душа. Тя го гледаше така, сякаш той бе луд. Не казвай повече нито дума, предупреди го тя в мислите си, недей да приемаш за даден дори един от пръстите ми, отекваха думите в главата й, защото аз съм стигнала до своя предел и нямам какво да губя. Искаше да изпищи. Сви юмруците си и напълни дробовете си с въздух, но хаосът я задуши и тя просто седеше там, бледа и разтреперана. Също така внезапно гърлото й се отпуши и вместо това се появи глух глас, който тя трудно разпозна като свой.
— Крисчън — само успя да каже тя.
— Крисчън — повтори той спокойно, — само че кръщелното му име при раждането е Рашид Али Карим и е роден в Бейрут. — Той помълча, ненавиждаше се за това, което предстоеше да й каже. — Но ти вероятно вече знаеш това. — Той я наблюдаваше внимателно.