Гласът му внезапно се промени — от обвиняващ в съзаклятнически.
— Лекси — тихо каза той, — аз не съм твой враг. Всъщност, аз съм единственият човек, който може да ти помогне да получиш това, което искаш, без да рискуваш живота си. — Той помълча и я погледна, отмятайки кичура коса от челото й. — Или живота на Крисчън.
Тя не помръдна. Това беше мач бол, точката, с която се печелеше мача, а тя още не беше прехвърлила топката през мрежата.
— Трябва единствено да ме слушаш и да правиш всичко, което ти казвам.
Вълна от негодувание се надигна в нея и веднага прерасна в гняв.
— Ти напълно си се побъркал — рече тя през стиснатите си зъби. — Ами ако започна да пищя, ако избягам или ако отида в полицията или в посолството?
— И какво ще им кажеш, че си откраднала едно бебе по време на атентата от самата атентаторка, а сега някакъв непознат не те оставя на мира и ти предлага фалшифицирано свидетелство за раждане? — Той поклати глава. — О, и защо по дяволите, би направила това?
Тя замълча потресена и усети как сълзите й се ронят.
— Защо не изслушаш това, което трябва да ти кажа, и тогава — продължи Реми, — ако продължаваш да мислиш, че съм се побъркал или че се опитвам да ти навредя… — Той сви рамене. — Прави какаото искаш. Няма да те спра. — Той помълча. — Щеше ли да има значение за теб, ако ти бях казал, че вярвам, че си невинна?
Лекси обаче не се хвана на тази уловка.
— Кой, по дяволите, си ти да казваш кой е невинен и кой е виновен? — настойчиво попита тя.
— Да не би да искаш да е точно обратното? — Тя нямаше представа колко безпощаден можеше да бъде той. За него това бе детска игра. — Престани да спориш с мен, Лекси, и ме изслушай.
Мълчанието й означаваше готовност да отстъпи. Нямаше избор. Беше достатъчно умна, за да разбере това.
Що се отнася до него, той разбра, че може изцяло да разчита на пълното й внимание. След като обеща на Стария, че ще приеме всичките му искания, стига тя и бебето да бъдат в безопасност, той отдели много часове да изготви този план. При обичайни обстоятелства, ако проклетата бомба не беше избухнала във „Фуке“, цялата тази история можеше да свърши по-различно. Обстоятелствата обаче не бяха обичайни и той бе взел решение да се върне към работата си, преди тази жена да бе оградила незаличимо местенце в сърцето му. Що се отнася до плана, Стария бе приел да му даде две седмици време и нито ден повече, за да свърши цялата работа. Това беше хазарт и Реми го знаеше. Ако не успееше да изпълни задачата, Лекси, Крисчън, а сега вече и Сорша, щяха да станат пасив, когато Стария вдигнеше диригентската палка и поемеше оркестъра. Едно нещо бе ясно. За разлика от Реми той нямаше да постави тяхното благополучие в началото на своя списък по важност. А сега се бе появила и още една променлива величина в уравнението. Дерик Ландън.
Гласът му прозвуча като глас на командир, който за миг е бил обзет от съжаление и емоционална привързаност към армията си.
— Най-напред, ти си съвсем права, Лекси — започна Реми. — Аз те излъгах, но засега нека оставим нещата както са, защото по този начин всичко става по-просто и за двама ни.
Тя изля нелогичния си гняв върху самата себе си, за пръв път откакто бе слязла от асансьора в хотела и бе попаднала в тази невъобразима клопка. В този миг беше готова да упражни и насилие.
— По-просто е за теб — каза тя, запазвайки, доколкото можеше, достойнството си. — Така че защо не се придържаш към това да обясниш как се готвиш да ми помогнеш да се махна от теб и от твоите прекрасни приятелчета. — Тя си пое дъх. — Тези ние, за които постоянно повтаряш. А между другото — добави тя, набирайки сила, — откъде мога да знам дали ти не си съучастник на Дерик?
Поразително, помисли си Реми. Откъде можеше да знае? А тъй като той не беше съучастник на журналиста, тогава кой му бе съучастник? В момента обаче имаше други неща, които искаше да обсъди с нея. Гласът на Реми звучеше бавно и обмислено, когато започна да разнищва историята на Андреас, болестта му, атентаторката и бебето, както и всички други подробности за това как животът й е в опасност, а Крисчън изложен на риск да бъде отвлечен и използван за спасяване на живота на биологическия си баща. Той стигна до там, че обясни как тя, Александра Рейн, играе централна роля за евентуалното залавяне на саудитския арабин. Накрая й разказа и за клиниката в Монтрьо и как и Андреас, и покойният й съпруг са били лекувани от един и същ прочут лекар.