Но тя вече изобщо не разчиташе на неговите обещания.
— Как са разбрали къде да ни намерят?
Той пое дълбоко дъх и премести центъра на тежестта си.
— А ти как смяташ? Ти си журналистка.
Тя се изскубна от прегръдката му. Това беше краят, това беше най-лошото място, където някога бе попадала в целия си живот.
— Не знам — рече най-напред тя и после се замисли. — Предполагам, че бих отишла в бюрото на Дерик и бих се представила за заинтересована трета страна — предпазливо рече тя. — Но това не обяснява как са разбрали как се казвам и къде сме отседнали.
— Мисли — повтори Реми. — Кой е в състояние да им каже?
Тя разбра.
— Но защо ще го прави Дерик? — Беше направо невъзможно да си представи.
Реми се питаше същото, преди да си спомни, че Дерик се бе изпуснал по време на кратката им среща в ресторанта къде бе отседнала Лекси.
— Не съм сигурен — честно призна той. Какъв смисъл имаше да й споделя, че подозира, че Стария е осигурил видеозаписа?
Тя реагира незабавно.
— Това ти е било необходимо, за да ми повярваш — сбито каза тя.
Логиката на репликата й го заблуди. Прозвуча така, сякаш тя се бе успокоила достатъчно, за да му е от помощ в това, което трябваше да направят. Въпреки това той се въздържа да й разкаже останалото, макар че още не бе поставил въпроса ребром на Стария за неговия дял в случилото се.
Докато Реми размишляваше върху всички възможни причини за нетактичността на Дерик, Лекси се сърдеше на себе си по други причини. Тя трябваше да продължи да се прави на опечалена вдовица, да прикрива чувствата си и бързо да се върне в Ню Йорк, без да уважи последната молба на Ник. Изтощена, претърпяла поражение и изцедена от целия си гняв, тя се изправи.
— Иди да се погрижиш за майка си — каза Реми, като се протегна, за да подаде на Лекси влажната кърпа за баня. — След това си прибери багажа. Напускаш този хотел. — Тя пое кърпата и отпусна ръка надолу. — Хайде — тихо каза той. — Трябва да се обадя по телефона. — Той пак постави ръцете си върху раменете й. — Можеш ли да го направиш? Можеш ли да прибереш целия багаж и да бъдеш готова за тръгване след тридесет минути?
Тя почти не бе в състояние да се движи. Цялото й наранено тяло бе обхванато от някаква сънливост. Искаше само да заспи. Знаеше само, че не е в състояние да понесе още един ден или още една нощ в този ад. Той продължаваше да я държи за раменете. Тогава с някакво сякаш огромно усилие тя се освободи и се обърна и тръгна апатично към спалнята.
Докато Лекси и Сорша прибираха багажа, Реми реши да не скрива повече онова, което бе останало недоизказано по време на предишните му разговори със Стария. Той набра номера и когато Стария вдигна слушалката, гласът на Реми прозвуча студено.
— Даде ми две седмици, за да свърша всичко, както аз си знам.
— Никога не съм казвал, че аз няма нищо да правя.
— Ти не прецени правилно момента. Подцени способността на твоя враг да установи къде е отседнала Лекси и те успяха да се изпарят с бебето.
— Може би — излъга Стария. — Аз не съм съвършен. Но стореното не е непоправимо. Аз продължавам да разчитам на теб да ги заловиш.
— Ти ме излъга — продължи с ледения си глас Реми. — През цялото време си знаел.
Само за миг Стария си помисли, че Реми вече е разбрал всичко.
— Може би съм допуснал грешка — отговори той и зачака.
Реми беше подготвен за това. В ума си той многократно бе репетирал защитната си тактика. Беше научил наизуст всички реплики. Да ги произнесе сега, когато бе настъпил моментът, обаче бе съвсем друго нещо. Той не реагира.
— Тя е невинна — каза той най-накрая.
Стария също не бе склонен да реагира.
— Така изглежда — най-сетне отстъпи той. — Очевидно е, че тях не ги е много грижа за нея. Трябвало им е само детето.
— Какво искаш да кажеш?
— Че тя е свалена от екрана на радара им и това би трябвало да те успокои. Остави я временно извън играта до края на задачата. — Той знаеше, че така провокира Реми, но не можа да устои. — Съсредоточи се върху Тоглин. Между другото, къде е картината?
Този път Реми скри чувствата си, когато чу съвета на Стария за Лекси.
— На сигурно място — отговори той, имайки предвид картината на Тисо.
— Нищо не е на сигурно място — каза Стария.
— Искаш да кажеш никой, нали?