— Доминик е мъртва. Беше убита при атентата в Париж.
По изключение този път Фелс остана безмълвен. Той тихо ахна и почервеня.
— Андреас — започна той, видимо поразен, — аз нямах никаква представа за това. Вуйчо ти ми каза, че ти си бил ранен. Шокиран съм и дълбоко ти съчувствам. Не знам какво да кажа. — Той безпомощно погледна към Бригите. — Това е толкова ужасно, направо е ужасно!
Опитвайки се да не показва колко е разярена от скандалния бунтовен дух на своя син, тя най-сетне успя да възвърне гласа си.
— Да, това е трагедия, една ужасна трагедия.
Моментът беше напрегнат, макар че за пръв път, откакто бе пристигнал в клиниката, Андреас се чувстваше така, сякаш е възвърнал контрола над някаква част от живота си. Откакто се бе разболял, бе оставен на благоволението на други хора. Ако Доминик беше от жизненоважно значение за неговото лечение и евентуално оздравяване и бе загинала, той би могъл да демонстрира поне малко скръб и тъга, че майката на неговото дете е изгубила живота си в един безсмислен терористичен акт. Ала по неговата логика любезностите бяха излишни и дори представляваха оскърбление на гордостта му. Доминик беше без значение. Тя беше извършила своето. И което бе още по-важно, тя го беше предала и за него това означаваше, че тя дори не заслужава да заеме почетно място в неговата армия от мъченици. Но точно в този момент, по причини, които и сам не разбираше, бе изпитал нужда да накара лекаря да стигне до предела на доброто си възпитание, да подложи на изпитание тактичните му обноски към болните, да провери доколко е верен на пациента си и да постави под съмнение клетвата му да лекува болните, да го накаже, може би, за това, че е здрав, а той, Андреас бе предаден от собственото си тяло. Истината беше, че не изпитваше никакво особено уважение към Ханс Фелс, нито повече, нито по-малко от това, което изпитваше към всеки друг, с изключение, разбира се, на баща си. За Андреас, Фелс не бе нищо повече от един водопроводчик, компютърен техник или някой от слугите на баща му, който имаше задължение да чисти обувките и оръжието му. Той предлагаше услуга. Не беше тайна, че Ханс Фелс се е специализирал в болестите на богатите и ползващите се с лоша слава и Андреас беше напълно наясно, че на лекаря му е платена огромна сума пари, за да спаси живота му, достатъчно голяма, за да може да покрие с нея разходите на клиниката си за следващите седем години.
Темата за Доминик бе изоставена. Бе настъпила неловка тишина. Само Андреас изглеждаше необезпокоен и глух в напрегнатата атмосфера. Ако лекарят беше изненадан от отсъствието на интерес към смъртта на любовницата му от страна на Андреас, той не счете за необходимо да покаже чувствата си. Това беше още една причина Андреас да го осъжда като неискрен човеколюбец, като човек, който следваше емоционалната реакция на онези, на които извършваше услуга. Купен и платен, помисли си с презрение Андреас. Той погледна към Фелс.
— Когато говорихме последния път, вие загатнахте, че ще ми обясните процедурата — каза просто той. — Ще ми бъде полезно, ако се запозная с обичайната медицинска процедура на трансплантирането.
Той изчака Фелс да се дръпне назад на стола си, да кръстоса жилавите си ръце на гърдите и да кимне учтиво на Бригите, преди да се обърне рязко към пациента си. Предвид обстоятелствата той внезапно се бе почувствал потиснат, когато започна да обяснява.
— Най-напред нека да кажа, че всички ние сме настроени крайно оптимистично — каза той. — Не само че кръвта на бебето ви е съвместима, но има и добро съответствие между тъканите, което увеличава шансовете ви за дългосрочно оцеляване на почти осемдесет процента.
Той замълча, сякаш очакваше Андреас да реагира. И когато той не го направи, Фелс навлезе в основните елементи на процедурата.
— През следващите няколко дни ще слушаш много за кръвната си картина, за това дали хемоглобинът ти се е покачил или е намалял, което ще бъде решаващият фактор, когато се пристъпи към кръвопреливането. Същото се отнася и до твоите тромбоцити и белите ти кръвни телца и за това дали те са в нормални граници. Утре следобед ще ти поставим това, което наричаме „Hickman — катетър“, с една процедура, която отнема около пет минутки и се извършва под пълна упойка.
Той пак изчака Андреас да каже нещо, или да попита нещо за първата фаза на лечението си. Но когато той не го направи, лекарят продължи.
— „Hickman — катетърът“ представлява катетър, който се поставя в една вена на шията ти и се спуска чак до гръдния ти кош, а към нея са прикрепени три малки тръбички. Това устройство ни позволява да ти подаваме едновременно и кръв, и антибиотици.