Използвайки трето лице единствено число, Андреас имаше намерение да създаде известна дистанция помежду им, да постави лекаря на мястото му и да премахне всякакви впечатления за близост, които лекарят може би си бе изградил.
Фелс стана напълно сериозен.
— Напълно разбирам чувствата на вуйчо ти, Андреас — каза тихо той, изправяйки се. — Освен това съм напълно наясно и с моята отговорност по въпроса. Ти си попаднал в отлични ръце — добави лекарят. — Останалото зависи от Бога. — Той сякаш не можеше да намери думи да продължи. — Не знам какво да кажа — започна неуверено доктор Фелс. — Моля ви да приемете най-дълбоки съболезнования за загубата, която сте претърпели.
Но когато нито Андреас, нито Бригите реагираха, лекарят погледна часовника си.
— Боя се, че отнех доста много от вашето време. — Той се приведе леко и целуна ръката на Бригите, преди да се обърне към Андреас и да се ръкува с него.
Когато лекарят си тръгна, Бригите отправи поглед към сина си.
— Това необходимо ли беше? — попита тя.
Андреас се престори на изненадан.
— Имаш предвид споменаването на Бога ли?
Майка му без съмнение беше подразнена.
— Би могъл да се държиш малко по-мило — каза тя. — В края на краищата, той е един дълбоко уважаван лекар.
— Който системно нарушава закона.
Сега дойде ред на Бригите да се изненада.
— Какво искаш да кажеш?
— Евтаназията формално не е легална в Швейцария. — Той леко се усмихна. — Говоря за другия му специалитет, поставянето на край на мъките на хората.
— Моят баща и доктор Фелс бяха приятели. Дядо ти познаваше Ханс Фелс още като дете. Когато той стана лекар, дядо ти много му се възхищаваше.
На Андреас му беше досадно.
— Естествено, мамо — каза той. — Но какви чувства би изпитвал той към него, ако доктор Фелс не успее да излекува любимия му внук?
Тя се развълнува.
— Андреас, спри. Чу какво каза лекарят. Ти си попаднал в отлични ръце. Останалото зависи от Бога.
Той се усмихна с ленива усмивка и обърна взор към езерото.
— Много е интересно, че ти казваш това, мамо.
— Какво имаш предвид?
— Нашите врагове говорят, че всичко лошо на този свят се случва под прикритието на Бога.
Двадесет и втора глава
На Лекси й стана ясно, че това е неговият апартамент, още щом влезе вътре. Скромен, с достатъчно място само за един човек, видимо нищо не подсказваше кой и какъв може да е собственикът. Стаите не разкриваха нищо. Леглото бе недокосвано от човешка ръка, кърпите за баня не бяха използвани, бяха наредени сгънати и огладени, а кухнята беше безукорно чиста, заета само от крайно необходими вещи. Лекси предположи, че той ще реши, че е жадна. Тя отвори хладилника. Пак същото. Всичко изящно, сведено до минимум. Бутилка шампанско, две луксозни бири, кутийка черен хайвер, английски конфитюр от портокали, отлежал чедър и една неотворена опаковка италианско еспресо. Тя се върна във всекидневната. Бюрото възбуди любопитството й, безукорно чисто, без нито едно листче хартия по него. Тя огледа всичко — компютъра, принтера, клавиатурата и двата телефона, всичко, което му бе нужно, за да води война от всекидневната си.
Когато той се появи с няколко листа хартия в ръка, тя стоеше до прозореца.
— Прислужницата си е отишла преди малко — сериозно рече той, — така че извини ме, че е толкова подредено.
Тя не му обърна внимание, като предпочете да зяпа разсеяно през прозореца.
Той беше прибрал факсовете, веднага след като пристигнаха в апартамента.
Във всекидневната на Реми Лекси се настани сковано на стола с твърда облегалка до бюрото му. Тя беше сплела ръце в скута си. Оглеждайки се, бе твърдо решена да запомни всяка подробност в стаята. Чу стържещ звук — Реми бе притеглил друг стол насам, за да седне с лице към нея. Той се настани на стола.
— Искам да ги прочетеш — тържествено рече той.
Тя не направи опит да го отблъсне. Взе документите и започна да ги чете. В един момент вдигна очи и видя, че той се бе изправил и се осмеляваше да пристъпва от крак на крак. Когато тя свърши да чете, погледна пак към него. Откакто бе пристигнала тук преди не повече от десет минути, сега се бе почувствала така, сякаш е остаряла с най-малко сто години. Гласът й прозвуча несигурно: