— Разбирам — тихо каза тя. — Връщаме се пак на въпроса чий грях е по-голям, дали моят, когато взех детето, или на оная луда, която взриви „Фуке“? — Тя се овладя. — Въпросът е глупав.
Тя усети как интересът му към нея се затегна като въже около врата й.
— Отговори все пак, Лекси — настоя той, като я изгледа премерено.
— Не зная дали той би ме осъдил — каза тя най-накрая, като продължаваше да отбягва погледа му.
Реми се премести напред на стола си. Нямаше смисъл да развива по-нататък този въпрос.
— Когато пристигнем в Монтрьо — започна той, — ще искам да се обадиш на Фелс. Ще му обясниш, че си се върнала, за да освободиш вилата, защото се връщаш в Ню Йорк. Ще го попиташ дали можеш да се видиш с него, това е съвсем естествена молба. — Той помълча. — Бъди внимателна, когато отидеш в клиниката.
Тя остана изненадана от енергичността в гласа му.
— Аз-аз… не разбирам.
Реми веднага разбра, че е прибързал. Не бе необходимо да я плаши още, защото тя бе вече достатъчно изплашена.
— Не ми се ще да се натъкнеш на някого там. Като казвам някой, имам предвид Бригите Карим. — Той помълча. — Тя знае името ти — повтори той.
— Вижда ми се малко вероятно — каза Лекси. — Ако отида да се срещна с доктор Фелс в клиниката му, ще си уговоря конкретен час. Не мога да си представя, че тя ще виси край кабинета му по същото време, когато аз съм там. Той винаги взема мерки пациентите и роднините им да не са заедно.
Той не се успокои от това обяснение, но реши да не настоява повече.
Разгледа някакви книжа и попита:
— Къде настаняват пациентите за трансплантация? На кой етаж?
— Когато Ник беше евентуален кандидат за трансплантация, бяха го настанили на най-горния етаж, непосредствено до кабинета на доктор Фелс.
— Колко пациенти за трансплантация могат да бъдат настанени в клиниката?
Тя помисли малко.
— Четири или пет, не повече. Той кимна.
— Има ли в клиниката някой, който да не е много предпазлив? Имам предвид, дали там работи някой, който би бил малко по-разговорчив и би разкрил информация за пациентите?
Лекси обмисли въпроса му.
— Може би.
— Помисли още по този въпрос — каза Реми и добави: — Клиниката е малка. Има по-малко от сто легла. Несъмнено Карим ще е регистриран под различно име. Ако имаш достъп до някой не толкова дискретен служител, ще можеш да разбереш кога Крисчън е преместен там. Почти съм сигурен, че Андреас и бебето ще бъдат настанени в една и съща стая.
Тя леко потръпна. Стана й лошо при мисълта, че Крисчън ще бъде подложен на инвазивни процедури.
— И тогава какво? — попита тя.
— Другото ще оставиш на мен — само каза той. — Ти си ми необходима само, за да разберем къде са.
Той почака за миг, за да види дали тя ще продължи да се съпротивлява. Когато не го направи, той разбра, че и тя не е много по-различна от толкова много други хора. Неговият малък таен свят на професионален разузнавач си оставаше достатъчно загадъчен за непосветените. А в нейния случай имаше и още един важен фактор, който да я въвлича в центъра на неговата битка.
Тя продължи да мълчи.
Накрая Реми заговори.
— Сигурно има и други неща, които искаш да знаеш — подтикна я той. — Питай — спокойно — каза той. — Хайде, попитай ме каквото искаш и аз ще ти дам честен отговор.
Тя не бе подготвена за неговата внезапна откровеност и за миг не се сещаше какво да пита. Отметна косата от врата си и си пое дълбоко дъх.
След това кимна бавно.
— Кой си ти?
Реми нямаше никакво намерение да я лъже. Преди да й представи, обаче, истината, а не някоя измислица, той беше ясно дал да се разбере, че е единственият човек, който можеше да й върне Крисчън. Щеше да се справи с всички морални и правни аспекти на ситуацията по начин, който нито щеше да се връща натрапливо в съзнанието му, нито щеше да я компрометира. Крисчън също. И започна методично да обяснява за Петер Тоглин, за сестра му Бригите и за тяхната връзка с Али Карим. Внимателно и логично, с нотка на деликатно съчувствие към невъобразимо затрудненото й положение, като я накара да разбере, че никога досега двамата не се бяха оказвали в такава близост. Противно на убежденията си той й разказа за картината и за това, че се надява накрая да си уреди среща с Петер Тоглин през следващите няколко дни. Когато свърши, само сви рамене.