— Колкото се може по-дълго.
Джуди се намръщи и понечи да добави още нещо, но той я спря. Тя се наведе над леглото да го целуне и когато ръката й намери неговата, Джеф откри, че тя трепери.
— Идвай си по-бързо — прошепна жена му. — Още дори не сме започнали.
Случи се малко повече от час след като Джуди излезе от стаята и се запъти към бистрото на болницата, за да хапне нещо. Джеф се зарадва, че поне тя не е в стаята, за да гледа.
Въпреки болката, замъглила сетивата му, той успя да съзре изненадата, изписала се по лицето на сестрата, когато в един момент мониторът на ЕКГ-то полудя. И все пак тя се държа напълно професионално и дори за миг не закъсня да извика помощ. След секунди Джеф бе обграден от цял екип лекари, които подвикваха нареждания и показания на апаратите, докато работеха над него:
— Един кубик адреналин!
— Две ампули бикарбонат? Дайте ми триста и шестдесет джаула!
— Пазете се…
БУМ!
— Кръвно осемдесет, има пулс; двеста вата в секунда, седемдесет и пет милиграма лидокаин!
— Вижте, дефибрилация.
— Повторете адреналина и бикарбоната, дефибрилация шестдесет и три; пазете се…
БУМ!
Гласовете им постепенно се отдалечаваха, а светлината избледняваше. Джеф се опита да извика, вбесен от несправедливостта. Този път бе напълно подготвен. Но не успя да извика; не успя дори да изплаче; не успя да направи нищо, освен отново да умре.
И да се събуди на задната седалка на корвета на Мартин Бейли с Джуди до рамото си. Осемнадесетгодишната Джуди. Джуди през 1963, преди въобще да се влюбят и заедно да изградят живота си.
— Спри колата!
— Потрай още малко, братче — отвърна Мартин. — Почти стигнахме общежитието на момичетата. Ще…
— Казах да спреш колата! Веднага!
Мартин спря близо до факултета по история, като клатеше невярващо глава. Джуди постави ръка върху рамото на Джеф, като се опитваше да го успокои, но той се отдръпна рязко и отвори вратата.
— Какво, по дяволите правиш? — извика Мартин към Джеф, който вече бе навън и бягаше, бягаше с всички сили накъдето му видят очите; посоката нямаше значение.
Нищо нямаше значение.
Той пробяга през градинката, покрай лабораториите по химия и физика, а младото му здраво сърце биеше равномерно в гърдите му, сякаш не го бе предало само преди броени минути и двадесет и пет години напред в бъдещето. Краката му го пренесоха покрай факултета по биология и през кръстовището на улиците „Пиърс“ и „Аркрайт“. Най-сетне Джеф се спъна и падна на колене в средата на футболното игрище, а замъгленият му поглед се насочи към звездите.
— Да ти го начукам! — изкрещя той към безразличното небе с цялата сила и отчаяние, което не успя да изрази от болничното легло. — Да ти го начукам! Защо… ми… ПРИЧИНЯВАШ ВСИЧКО ТОВА!
8.
След това на Джеф не му пукаше особено от каквото и да е. Беше направил всичко по силите си, осъществил мечтите на всеки човек — в материален, романтичен, семеен план, — и какво от това? Пак си оставаше самотен и безсилен, с празни ръце и сърце. Отново го караха да започне отначало. Но имаше ли смисъл да започва, щом знаеше, че и най-упоритите му усилия ще се провалят?
Не можеше да се пребори с нежеланието си отново да се види с Джуди. Това симпатично момиченце нямаше нищо общо с жената, която бе обичал, освен потенциала един ден да се превърне в нея. Беше безсмислено, а и граничеше с мазохизъм отново да повтаря целия процес на взаимно израстване, при положение че добре знаеше къде извежда този път — към емоционална и духовна смърт.
Така Джеф се върна в онзи анонимен бар, който бе открил преди толкова време, и започна да пие. Когато му дойде времето, отново разигра сценката с Франк Мадок и го убеди да заложи вместо него в дербито на Кентъки. Веднага щом получи парите си, отлетя за Лас Вегас, но този път сам.
След тридневно лутане из хотели и казина най-сетне я откри — седеше на една маса за блекджек, в „Сандс“, където минималният залог бе долар. Същата черна коса, същото излято тяло, дори същата червена рокля, която Джеф някога собственоръчно бе разкъсал в пристъп на невъздържана страст върху дивана в хола на малкия й апартамент.
— Здрасти — заговори я той. — Казвам се Джеф Уинстън.
Тя се усмихна по добре познатия му прелъстителен начин.