— Млъквай, Шарла. Искам да знам, какво си чула и къде?
— Мирей ми го разправи миналата година. Каза, че си се опитал да й говориш за някакви мистични измишльотини; как си бил умрял и си се съживил отново. Що за тъпотии!
Откровението подейства на Джеф като ритник. От всички хора, които бе познавал през всичките си животи, единствено в Мирей бе открил някакво съчувствие и разбиране. Точно това го накара да сподели тайната си с нея. Мислеше си, че дребничката французойка няма да прави някакви изводи от думите му и ще се отнесе към тях с дискретността, която заслужават…
— Защо… — Гласът му секна. — Защо ти е разказвала всичко това?
— Защото го намираше за забавно. Всички си го мислехме. Нямаше познат в Париж, който да не знае за дрънканиците ти и да не се смее зад гърба ти.
Джеф зарови лице в дланите си и се опита да осмисли онова, което току-що бе чул от Шарла.
— А аз вярвах на Мирей — промълви той.
Шарла изсумтя презрително.
— Да бе, твоята малка довереница. Аз нагласих цялата работа, ясно ли ти е. Кой, мислиш, й каза да скочи в леглото ти и да те извади от това тъпашко погребално настроение, в което се разхождаше половината от времето, а? Започваше да ми писва от теб. Исках да си прекарвам готино и да се чукам. А Мирей щеше да си легне и с някоя шибана маймуна, ако Жан-Клод и аз й кажехме. Така че го направихме. Е и какво, пак ти извади късмет.
Един безплътен женски глас обяви полета им. Джеф се насочи към вратата все още замаян от чутото, а Шарла го следваше с доволна гримаса. Щяха да летят с нов-новеничък „Боинг“-707. Местата им бяха от дясната страна, точно зад крилото. Докато оставяха ръчния си багаж и затягаха коланите, никой от тях не обели и дума. По пътечката мина стюардеса, която предлагаше сладки и дъвка. Джеф мълчаливо отказа, а Шарла си взе резен захаросан портокал и го захапа с удоволствие.
— Уважаеми дами и господа, добро утро и добре дошли на борда на полет 843 на авиокомпания „Пан Американ“ от Сан Франциско до Хонолулу. Аз съм вашият пилот, капитан Чарлз Кимс, а до мен в кабината са първият помощник Фред Милър, вторият помощник Макс Уеб и бордовият инженер Фич Робъртсън. Ще летим на височина от около…
Джеф се обърна към илюминатора и се загледа в сивата писта, която бавно се движеше под тях.
В края на краищата сам си бе виновен за всичко. Той бе инициатор на този разхайтен, сибаритски живот. Нали сам отиде в Лас Вегас с единствената цел да издири Шарла.
— … ще ви поднесат обяда около половин час след излитането. Моля, спазвайте обозначенията „Не пушете!“ и „Затегнете коланите!“, когато светнат, и за да се чувствате по-удобно…
Зачуди се какво трябва да изпита сега — гняв, безсилие? Нито едно от двете чувства нямаше да му помогне. Явно никой, дори и Мирей, не вярваше на онова, което й бе разказал в Сен Тропе. Е, поне заблуждението, което те двете с Шарла бяха видели скрито зад думите му, не представляваше заплаха за него. То просто го оставяше още по-самотен отпреди.
Самолетът набра скорост по пистата и плавно се издигна. Джеф погледна към края на пътеката. Разбира се, че нямаше киноекран. TWA все още притежаваше изключителните права за прожекции по време на полет. Жалко. Малко развлечение нямаше да му навреди.
Джеф отново се загледа през илюминатора към пълната с коли магистрала Бейшор, над която в момента прелитаха. Защо не си взе някоя книга. „Малка сладурана с мандаринов цвят“ на Том Улф току-що бе излязла и нямаше да има нищо против да я препрочете…
Големият самолет подскочи тромаво, разлюлян от глух взрив. Джеф с ужас видя как единият двигател се откъсва, пробива дупка в крилото и полита надолу към града под тях. От разкъсания резервоар се разхвърча керосин, който след миг избухна в бели пламъци и обви метала.
— Вижте, крилото гори! — извика някакъв глас зад него.
Салонът мигом се изпълни с писъци и детски плач.
Най-външната част на горящото крило се откачи и падна, а самолетът заплашително се наклони надясно. Джеф зърна множество къщички, сгушени между хълмовете долу, а после и сините води на Пасифика на не повече от триста метра под краката им.
Шарла сграбчи лявата му ръка. Той се опита да й отвърне окуражително, забравил душевните си мъки и терзания пред лицето на този ужасяващ миг.
„Само две години изкарах в това пропиляно съществуване“, помисли си с ужас Джеф. Дали щеше да се завърне отново след толкова скорошна и ужасна смърт? Въпреки всички проклятия, излезли от устата му по адрес на преражданията си, сега отчаяно му се искаше животът да продължи.