Самолетът отново се разлюля и се наклони още по-вдясно. Мостът „Голдън Гейт“ изникна пред тях, а кулите му изглеждаха неизбежно близо.
— Ще се ударим — прошепна възбудено Шарла. — Ще се ударим в моста!
— Не — изграчи Джеф. — Все още поддържаме височина. Не сме паднали чак толкова, откакто двигателят ни отказа. Във всеки случай няма да ударим моста.
— Говори капитан Кимс — обади се един овладян с усилие глас от радиоуредбата. — Дами и господа, имаме малък проблем… Все пак може би не е чак толкова малък.
Отново летяха над сушата и се връщаха обратно към хълмовете и възвишенията на Сан Франциско.
— Ще се опитаме… Насочваме се към военновъздушната база „Травис“, която е на около четиридесет мили. Там разполагат с хубава, дълга писта, точно като за нас. Много по-дълга, отколкото тези на Сан Франциско. В следващите няколко минути ще съм доста зает, така че просто се успокойте и слушайте инструкциите на втори помощник Уеб, който ще ви обясни как ще кацнем.
— Не вярва, че ще успеем — изхленчи Шарла. — Ще се разбием, ох, знам, че ще се разбием!
— Тихо — сгълча я Джеф. — През две седалки има деца, които сигурно те чуват.
— Говори вторият помощник, капитан Макс Уеб — оживя отново радиоуредбата. — След около десетина минути ще направим принудително кацане във военновъздушната база „Травис“…
Шарла започна да скимти и Джеф стисна ръката й още по-силно.
— … моля ви да запазите спокойствие, ако се наложи да използваме аварийните надуваеми стълби. Не изпадайте в паника. Ако приземяването е твърдо, което е възможно, моля, наведете се напред. Обвийте глезените си с ръце или сложете ръце под коленете си. Стойте максимално наведени напред. Не се движете, докато не ви кажем какво да правите…
Самолетът бързо губеше височина. Когато наближиха огромното заградено пространство на военновъздушната база, Джеф съзря дългите редици от пожарни и линейки, спрели край опразнените писти, върху които се очакваше да се приземят.
Предприеха огромен спираловиден завой само на неколкостотин метра от сградите и хангарите на базата. Джеф чу острия шум от спускането на колесниците някъде под тях и реши, че екипажът сигурно ги спуска ръчно. Експлозията вероятно бе повредила хидравличната система.
На седалката до него Шарла си мърмореше под нос нещо, което му звучеше като молитва. Джеф погледна за последно през илюминатора и видя леко завихряне, което вдигаше пушилка в близкия край на пистата, предназначена за тях. Това беше зле — самолетът им и без това бе повреден и едно завихряне в последния момент можеше… Е, нямаше смисъл да мисли за това, нали. Той издърпа ръка от хватката на Шарла, помогна й да заеме правилно положение и сам сви глава между коленете и прегърна глезените си.
Работещите двигатели внезапно се оживиха и самолетът залитна наляво, но бързо възстанови предишния си курс. Пилотът сигурно се бе опитал да избегне завихрянето, сигурно бе…
Колесникът опря пистата и гумата изсвистя от допира с бетона. Сякаш успяха да запазят равновесие. В продължение на няколко адски секунди се носеха неудържимо по пистата. После двигателите отново избучаха и самолетът намали и спря… бяха кацнали.
Пътниците посрещнаха събитието с оглушителни аплодисменти. Стюардесите побързаха да отворят аварийните изходи и пътниците един по един се спуснаха по надуваемата стълба. Осакатеният самолет вонеше на гориво и когато вече бе долу на пистата, Джеф със собствените си очи видя керосина, който течеше от разбития резервоар на дясното крило. Той издърпа Шарла след себе си и двамата побягнаха далеч от самолета.
Силите им стигнаха за около триста метра и те се стовариха бездиханни на затревената площ между пистите. Военни пожарни коли обливаха авариралия боинг с порои от пяна, а наоколо им се щураха несвестни от шок хора.
— О, Джеф — изплака Шарла и обви ръце около врата му, а лицето й се притисна в рамото му. — О, Божичко, така се шашнах там горе. Мислех си… вече си мислех, че…
Той откопча ръцете й, отблъсна я назад и се изправи. Шикозният й черно-бял грим бе размазан от сълзите, а модерната рокля — измачкана и изцапана от спускането по аварийната стълба, саждите и тревата.
Джеф се огледа. Вляво от тях имаше някаква сграда, която явно бе център на спасителните операции, защото линейките сновяха между нея и самолета, а пожарникарите, останали без работа, също се насочваха натам. Той се отправи към нея и заряза Шарла на тревата между пистите, все още обляна в сълзи.