Този мъничък ъгъл от Северна Калифорния бе населен предимно с дървосекачи и индианци, но Джеф не общуваше нито с едните, нито с другите. Малко след идването му тук местността бе нападната от групички хипита и други привърженици на призивите за връщане към природата, но те не се задържаха дълго. Обработването на земята се оказа по-трудно, отколкото очакваха, а освен това откриха, че не може да се живее единствено от реколтите с марихуана.
Най-лошото през всичките тези години се оказа липсата на жени, макар и не по причини, за които можеше да се досети и преди да дойде тук. Беше се наситил на секса заради самия секс през времето, прекарано с Шарла и Мирей.
Известно време му се струваше, че може спокойно да прекара остатъка от живота си без сексуален контакт и дори се удиви колко лесно бе умряла тази част от него. Скоро обаче бе неприятно изненадан от факта, че преживява болезнено липсата на простото човешко общуване. Тази необходимост го терзаеше ежедневно и не му даваше мира дори насън. Понякога сънуваше, че жена докосва бузата му или пък че той притиска главата й към гърдите си. Въпросната жена можеше да е Джуди, Линда или дори Шарла, но по-често тя нямаше определени черти и представляваше някакво абстрактно същество от женски пол.
След подобни сънища винаги се будеше ужасно тъжен, а в гърдите му се надигаше познатото чувство, че тези лишения не могат да бъдат премахнати, без да поеме риска от събуждане на напразни надежди и да се изправи срещу заплахата усилията му да бъдат изтрити с един замах. Не му се искаше да преживява повторно нито едното, нито другото. Струваше му се, че е по-добре да убие душата си бавно, късче по късче.
Гърбът го заболя от постоянното навеждане да маха клончетата, затлачили тръбите, и Джеф седна да си почине покрай потока. Далеч на север, по средата на пътя до Орегон, удивителният бял конус на връх Шаста властваше над хоризонта подобно на спящо куче, на каквото я бяха оприличили и местните индианци.
Той отхапа от парчето сушено месо, което носеше със себе си, и го поля с нова шепа вода от студения поток. Сегашният му дом се намираше точно върху вулканичния хребет Каскейд, разположен между върховете Ласен и Шаста. На север оттук лежаха останките на огромен предисторически вулкан, чието място сега заемаше кратерът Лейк. После идваха връх Худ, а още по-нагоре, в щата Вашингтон, връх Сейнт Хелина, който тихичко ръмжеше… засега. След седем години вулканът щеше да изригне с дива ярост, както бе правил вече три пъти по това време — факт, известен само и единствено на Джеф.
Сега се намираше във властта на сили, способни да разрушат цяла планина, после отново да я издигнат и пак да я разрушат и да продължат да си играят така до безкрай като деца в пясъка. Имаше ли смисъл човек дори да се опитва да проумее подобна сила? И ако все пак някога му се удадеше да я схване, било то и отчасти, нямаше ли знанието да се окаже прекомерно бреме за човешкия мозък?
Джеф зави парчето сушено месо в станиол и го пусна обратно в джоба си. Слънцето вече се бе издигнало високо и даваше знак, че е време да се залавя със засяването на тазгодишната царевица. Той се спусна надолу по хълма, следвайки криволиците на потока, без да посмее отново да вдигне поглед към далечната планина.
— Ами торф? Имаш ли достатъчно?
— Ще взема още стотина килограма — отвърна Джеф. — Освен това ми трябват и към сто и петдесет литра „Севин“.
Продавачът цъкна съчувствено с език и прибави инсектицида към останалите покупки.
— Много са се навъдили гадините по царевицата тази година, проклети да са. Старият Чарли Рейнолдс горе в Бъкай вече е назад с три акра заради тях.
Джеф кимна и изръмжа колкото се може по-любезно. Тези слизания в Рединг два пъти годишно, за да попълни запасите си, бяха единственият му контакт с напълно непознати хора.
— Какво ще кажеш за арабите и за онези нефтени тръби — поинтересува се продавачът. — Още не мога да повярвам, че доживях и това да видя.