— Световната премиера на „Континуум“ насрочихме за единадесети юни. Оказа се пълен провал.
Джеф се намръщи.
— Как така провал?
— Ей така. Филмът просто се сгромоляса. Първия месец вървеше добре и после изчезна в небитието. Критиците го възневидяха. Публиката също. Шушуканията пред киносалоните и разговорите по улиците бяха по-лоши и от рецензиите, а писанията си ги биваше. „Мухлясал мистицизъм от шейсетте“ май е заглавието, около което гравитираха всички мнения. Оценки като „мъгляв“, „разпилян“, „претенциозен“ също се сипеха щедро. Единствената причина, поради която хората отидоха да го видят, беше новаторството на заснемането с „Шоускан“ и компютърните образи. Те определено пожънаха успех и си останаха единствената част от филма, допаднала с нещо на публиката.
Последва дълго неловко мълчание.
— Съжалявам — наруши го най-сетне Джеф.
Памела се засмя горчиво.
— Смешна история, а? Ти отказа да си имаш работа с мен, защото се плашеше от потенциалната опасност, скрита в подобен филм, от промените в световен мащаб, които може да предизвика… а светът просто не му обърна внимание, побърза да го забрави като плоска шега.
— И каква е причината според теб? — попита меко Джеф.
— От една страна, неподходящото време: поколението на развлеченията, дискотеките, кокаина и така нататък. На всички им е писнало до смърт от лекции за единство с вселената и непрекъсваемата верига на живота. Достатъчно са им се наслушали през шейсетте, сега искат просто да се забавляват. Но в крайна сметка грешката си е моя. Критиците бяха прави и филмът наистина не струваше. Стана прекалено абстрактен, прекалено езотеричен, липсваше сюжет, нямаше герои, личности, с които публиката да се отъждестви. Направих си едно чисто философско упражнение, изпратих постно рисувано послание без нито една подправка. Хората бягат масово от подобни неща и, бога ми, не мога да ги упрекна.
— Май си прекалено самокритична, не мислиш ли?
Тя повъртя чашата из ръцете си, но не вдигна очи от пода.
— Просто излагам фактите. Урокът беше болезнен, но вече свикнах с него. И на двама ни се е налагало да свикваме с много неща, да губим много неща.
— Знам колко означаваше за теб този филм и колко вярваше в начинанието си. Искам да ти кажа, че уважавам стремежите ти, макар и да не съм съгласен със средствата, които си избрала.
Памела вдигна глава и Джеф забеляза, че в зелените й очи има мекота, която не бе виждал преди.
— Благодаря ти. Думите ти означават много за мен.
Джеф се изправи и откачи шубата си от закачалката до вратата.
— Хайде ставай — подкани гостенката си той. — Искам да ти покажа нещо.
Стояха, нагазили в току-що падналия сняг на хълмчето, където Джеф бе разчиствал каналите в седмицата преди да гледа „Звездно море“. Сега рекичката бе пълна с лед вместо с пъстърва, а дърветата по склона на планината Бък се превиваха под белия си товар. В далечината величественият правилен конус на връх Шаста се издигаше, сякаш да докосне ясното ноемврийско небе.
— Много съм мечтал за тази планина — каза й Джеф. — Представях си, че в нея е скрита някаква важна за мен тайна, някакво обяснение за всичко, случило се с мен.
— Изглежда… като излязла от приказка — промърмори Памела. — Свещена. Не е трудно подобна гледка да ражда фантазии.
— Индианците по тези места наистина я смятат за свещена. И то не само защото е вулкан. Някои от другите върхове в района например са били по-активни в това отношение и са оказали по-голямо влияние върху пейзажа наоколо. Но единствено Шаста е предизвиквала страхопочитание и е имала ореол на свещена.
— И все още има — прошепна Памела, вперила поглед в смълчаната планина. — Тя крие… някаква сила. Усещам я.
Джеф кимна. И неговите очи не се отлепяха от далечните заснежени склонове.
— Има дори култ, само че бял, а не индиански, който все още боготвори планината. Според него тя е свързана по някакъв начин с Исус и възкресението. Други пък твърдят, че в магмените тунели под нея живеят извънземни или някаква странна раса от човеци. Разказват се и още какви ли не шантави истории. Въобще Шаста по някакъв начин подтиква към подобни разсъждения.
Вятърът се усили и Памела потръпна от студ. Джеф инстинктивно обгърна раменете й с ръка и я притегли към себе си.
— По различно време — продължи той — в главата ми са се въртели най-различни, едно от друго по-налудничави обяснения на онова, което се случва с мен, по-точно с нас: изкривявания на времето, черни дупки, пощръклели богове… Споменах ти за онези, дето си мислят, че Шаста е населена с извънземни, нали? Е, и аз някога не съм бил далеч от идеята, че съм опитно зайче от нечий извънземен експеримент. Същите мисли сигурно са минавали и през твоята глава, или поне с такова впечатление останах от „Звездно море“. Дали пък това всъщност не е истината; дали не сме разумните плъхове, натоварени със задачата да намерят изход от лабиринта? Или може би в края на 1988 се е разразило ядрено изтребление и оживелите са избрали този път, за да съхранят човечеството от пълно унищожение? Не знам.