— Разбира се — увери я доктор Пфайфър. — Както сигурно се досещате, тук няма часове за свиждане, така че ще можете да се срещнете със Стюарт веднага. Мари — обърна се той към пълничката жена зад него, — моля те, доведи Стюарт в хола на първия етаж.
Красива млада жена в жълта дантелена рокля седеше на перваза на прозореца в стаята, в която ги въведе доктор Пфайфър. Тя бе загледана в падащия навън сняг, но при влизането им се извърна нетърпеливо.
— Здравейте — каза момичето, — при мен ли сте дошли?
— Тук са, за да се видят със Стюарт, Мелинда — осведоми я меко докторът.
— Е, какво пък — отвърна момичето с весела усмивка, — мен ще ме посетят във вторник, нали?
— Да, сестра ти ще дойде да те види във вторник.
— Но все пак мога да почерпя гостите на Стюарт с чай и кейк, нали?
— Разбира се, стига да искат.
Мелинда слезе от перваза.
— Мога ли да ви предложа чай и кейк? — попита любезно тя.
— Да, благодаря — отвърна Памела. — Много мило от ваша страна.
— Тогава отивам да ги взема. Чаят е в кухнята, а кейкът в стаята ми. Майка ми го е правила. Ще ме изчакате ли?
— Разбира се, Мелинда. Чакаме те тук.
Тя излезе от една странична врата и забързаните й стъпки отекнаха по стълбите. Памела и Джеф огледаха стаята: удобни кожени кресла бяха подредени в полукръг около камината, където огънят весело пращеше; успокояващи очите сини тапети с почти незабележими орнаменти на цветя; лампа над масата в далечния край на стаята, върху която се виждаше наполовина подреден пъзел на кралска пеперуда. Тъмносините завеси от тежък плюш бяха разтворени и през прозореца се виждаха заснежените хълмове наоколо.
— Доста е приятно тук — забеляза Джеф, — въобще не прилича на…
— На това, което е всъщност ли? — усмихна се лекарят. — Не, стараем се да създадем възможно най-нормална обстановка и най-приятно обкръжение за пациентите си. Без решетки за прозорците, както и сами можете да се убедите, без униформи за персонала. Аз съм убеден, че атмосферата ускорява възстановителния процес и помага на по-безболезненото осъществяване на прехода към нормалния живот, когато пациентът вече е готов да се върне в него.
— Ами Стюарт? Мислите ли, че той скоро ще е в състояние да напусне тази къща?
Пфайфър присви устни и погледът му се зарея през прозореца, зад който снегът продължаваше упорито да вали.
— Стюарт има забележително подобрение, откакто го преместиха тук, и лично аз храня големи надежди за него. Разбира се, не бива да забравяме усложненията, препятствията, поставени от закона, които трябва…
Слабичък мъж, около тридесет и няколко годишен, с белезникаво лице, влезе в стаята, следван от млад мускулест юначага с дънки и сив вълнен пуловер. Бледият мъж носеше син панталон, добре излъскани италиански обувки и разкопчана около врата бяла риза. Косата му бе започнала да оредява, а на темето дори и да капе.
— Стюарт — приветства го жизнерадостно докторът. — Имате неочаквано посещение. Това, мисля, са ваши бизнес партньори от Ню Йорк. Джеф Уинстън, Памела Филипс.
Преждевременно олисяващият мъж се усмихна любезно и протегна ръка:
— Най-сетне — каза той и се здрависа първо с Джеф, а после и с Памела. — Толкова дълго очаквах този момент.
— Напълно разбирам как се чувствате — отвърна тихо Джеф.
— Е — обади се отново доктор Пфайфър, — ще ви оставя на спокойствие. Опасявам се обаче, че Майк ще трябва да ви прави компания. Съжалявам, но мярката ни е наложена от съда и аз нямам думата. Но той няма да ви пречи по никакъв начин, можете да говорите без всякакви притеснения.
Мускулестият пазач кимна и се запъти към масата в ъгъла. Веднага щом лекарят излезе от стаята, той се зае с недовършения си пъзел.
— Сядайте — покани ги Стюарт и им посочи столовете край камината.
— Господи — побърза да изрази съчувствието си Джеф, — сигурно се чувствате отвратително.
Стюарт се намръщи.
— Не е толкова зле. Всъщност е доста по-добре от много други места.
— Нямах предвид обстановката, а факта, че въобще сте тук. Ще направим всичко по силите си, за да ви измъкнем възможно най-скоро. Имам отличен адвокат в Ню Йорк и ще се погрижа още утре да хване самолета за насам. Сигурен съм, че ще се справи с проблема ви.
— Благодаря за съчувствието, но надали ще стане толкова бързо.