– Все пак ресторантът е на Макклелън. Или поне беше – отвърна Джеймисън.
– Моля?! – възкликна Кели.
– Кажи му – подкани я Декър.
– Какво да ми каже? – не скри объркването си полицаят.
– Досън възнамеряваше да продаде целия си бизнес на Макклелън, включително ресторанта – осведоми го Джеймисън.
– Не може да бъде!
– Вероятно са празнували сключването на сделката – добави тя.
Кели беше изумен.
– Защо го е направил, за бога? А вие как разбрахте?
– Прекъснахме срещата им – отвърна уклончиво Джеймисън. – Що се отнася до сделката, Досън просто е искал да вземе парите и да напусне града. Така поне ни каза.
– А Каролайн?
– Според баща ѝ нямало да е проблем.
Кели се ядоса.
– Нямало да е проблем?! Тя хвърли толкова усилия, съдра се от работа. "Мади" беше любимият ѝ проект. Това ще я съсипе.
Гневният му изблик изненада Джеймисън.
– Знам, че сте били много близки преди години…
Кели се успокои.
– Който не е бил влюбен в Каролайн, не е наред с главата. Аз не бях изключение.
– Все пак е било отдавна, в гимназията.
Той я погледна.
– Понякога времето не се отразява на чувствата ти към някого – каза, но бързо мина отново на служебна вълна и добави: – Моментът не е подходящ да обсъждаме подобни неща. И така, имаме си работа с убийство или самоубийство. Трябва да разберем с кое от двете.
Декър огледа купето на кадилака.
– Открихте ли следи от автомобилни гуми, различни от неговите? Някой видял ли е друга кола да идва или да напуска мястото?
– Не, нищо подобно. Но предвид случилото се до момента, мисля, че не бива да прибързваме със заключенията. Наистина прилича на самоубийство, но пък не мога да си представя мотива на Макклелън за подобна постъпка. Беше ужасно богат, явно току-що е бил изкупил бизнеса на най-големия си съперник и е сложил целия град в джоба си. Не бих се учудил, ако това е била мечтата на живота му. Но след като сключва сделката и отпразнува триумфа си, както предположи Алекс, той идва тук да се самоубие? Къде е логиката?
– Съгласен съм с теб – каза Декър.
– Кой ще извърши аутопсията? – попита Джеймисън.
– Докторът, който пое тази на Уолт, е зает.
– Да повикам някой от Бюрото тогава? – предложи Декър.
– Ще ти бъда благодарен.
Декър извади чифт латексови ръкавици от джоба на якето си, сложи си ги и надзърна в кадилака. Опипа едната ръка на мъртвия и каза:
– Трупно вкочаняване. От настъпването на смъртта са изминали приблизително дванайсет часа. Температурата на въздуха тук е умерена. Но ако колата е работила след смъртта на Макклелън – и то до изчерпване на горивото в резервоара, – може впоследствие да се е покачила значително.
– А високата температура ускорява вкочаняването и разлагането на трупа – довърши Джеймисън.
– Това е важно, защото ще се наложи да проверяваме алибита – отвърна Кели.
– Някаква идея къде да търсим Досън?
– Мислиш, че може да има нещо общо с тази смърт?
– Ако той е последният човек, с когото Макклелън се е срещал, бих искал да му задам няколко въпроса. Предпочитам да го направя колкото се може по-скоро.
62.
Откриха Досън само с едно телефонно обаждане. Беше си у дома. Уговориха си среща с него още същата вечер, без да му кажат защо.
Домашната помощница ги покани в кабинета му, а той стана от бюрото си, за да ги поздрави. Погледна разтревожено Кели и попита:
– Вярно ли е? Стюарт наистина ли е мъртъв?
– Откъде разбра? – отвърна невъзмутимо полицаят.
– Всички знаят. На мен ми каза жената, която видяхте току-що. Тя пък чула от приятеля си, който работи за Макклелън.
– Вярно е – потвърди Декър.
– Какво е станало?
– Открили са го мъртъв в колата му. Прилича на отравяне с въглероден оксид. Умрял е по същия начин като съпругата ви – добави той, а Джеймисън и Кели го изгледаха недоволно.
Досън се отпусна тежко на стола си.
– Боже господи!
– Разбрах, че снощи сте вечеряли заедно – каза Кели.
– Да, в "Мади".
– Той ли избра мястото? – попита Джеймисън.
– Ами… – заекна Досън и погледна към Кели.
– Знам за сделката – каза полицаят.
– Добре. За да отговоря на въпроса ви, идеята беше негова. Сега той е собственик на ресторанта.
– А каза ли на Каролайн? – попита мрачно Кели.
– Канех се да се срещна с нея и да ѝ обясня.
– Защо продаде всичко? – продължи Кели. – Джеймисън ми каза за намеренията ти. Но миналия път, когато бях тук, ми се стори голям оптимист. Купуваше недвижими имоти. Каролайн отвори ресторанта…