– Тогава споменах и за негативната страна на фракинга. Просто съм уморен, Джо. В този бизнес съм от близо четиресет години.
– Какво ще правиш сега? – попита Кели.
– Ще си взема къща във Франция. Много по-голяма от онази, която имах преди. Вече купих една за Каролайн, достатъчна за нея и за децата ѝ след време.
– Не ми се струва много реалистично. Продаде живота, с който тя беше свикнала, без да я попиташ.
– Не виждам нещата по този начин – заяви подразнен Досън.
– Значи предпочиташ да си затваряш очите.
– Знам, че бяхте много близки… По едно време дори очаквах да се ожените. Но всичко това не ти влиза в работата.
– Добре, да се върнем на онова, което ми влиза в работата. Кога се разделихте с Макклелън?
– Когато излязохме от ресторанта.
– Разкажи ни по-подробно.
– Беше към единайсет. Той се качи в колата си, а аз в моята. Върнах се тук.
– Някой може ли да го потвърди? – обади се Декър.
– Не, всички си бяха тръгнали. Бях сам.
– Значи никой друг не може да каже, че действително си бил тук? – попита Кели.
– Чакайте малко! Да не намеквате, че… Защо, по дяволите, ще желая смъртта на Макклелън? Та той току-що ми преведе огромна сума пари!
– Опитваме се да определим движението и алибито на хората, с които се е срещал, господин Досън – намеси се Джеймисън. – Това е рутинна процедура.
– На мен не ми изглежда рутинна. Къде са открили Стюарт? В дома му ли?
– Не – отвърна Кели.
– Става въпрос за отравяне с въглероден оксид, нали така каза? Възможно ли е да е нещастен случай? Като при Мади.
– Не, определено не е нещастен случай – отвърна Декър. – Можете ли да се сетите за причина, която да подтикне Макклелън към самоубийство?
Досън се замисли за миг.
– Нито една. Обединяването на двата бизнеса – моя и неговия – щеше да му донесе много пари. Щеше да слее някои отдели, да съкрати разходите, да увеличи паричния поток… Всичко се нареждаше. Защо да се самоубива?
– В такъв случай си имаме работа с убийство – отвърна Декър. – Освен ако не пропускаме нещо. Защо според вас някой би поискал да го ликвидира?
Досън го изгледа предпазливо.
– Не мога да отправям обвинения.
– Да приемем, че това са хора, които представляват интерес за разследването – настоя Декър. – Каквото и да кажете, ще си остане между нас. Но ако ни съобщите имена, ние ще ги проверим.
– Трудно се правеше бизнес със Стюарт. Беше безмилостен при сключването на сделки. Някои хора останаха с празни ръце…
– Тези хора нямат ли имена? – попита Джеймисън.
– Те отдавна не живеят тук. Последният, когото си заслужава да спомена, почина преди година… – Досън замълча разколебан.
– Какво има? – попита Декър.
– Вижте, харесвам момчето. Наистина. Бил се е за страната ни. Но Стюарт се отнасяше твърде жестоко с него.
– С Шейн ли имаш предвид? – учуди се Кели.
– Знам, че сте приятели.
– Бяхме приятели като деца. И още сме, макар и не толкова близки. Притеснява ли те нещо друго освен това, че Стюарт беше доста груб с него?
– Всъщност не. Но вие ме попитахте и аз ви отговорих.
– Шейн ще наследи баща си, нали? – поинтересува се Джеймисън.
– Да, доколкото знам. Все пак ще трябва да питате адвокатите. Стюарт може да е променил завещанието си и да е оставил парите си на когото пожелае.
– Но ако го е направил без знанието на Шейн, това може да е мотив синът да убие бащата – изтъкна Декър.
– Не познавам човек, който да се интересува по-малко от бизнес и пари от Шейн – отвърна Кели.
– Той ни каза, че вече не сте толкова близки като едно време – подхвърли Джеймисън. – Ти каза същото.
– В гимназията беше едно. После пораснахме, всеки тръгна по пътя си. Но той не се е променил. Можеше да остане тук, да не прави нищо и да остави баща си да плаща всичките му сметки. Шейн обаче постъпи в армията и рискува живота си. Върна се с куп медали, но никога не се е похвалил и с един от тях.
Досън се усмихна.
– Вие двамата бяхте най-добрите футболисти, които градът ни е раждал.
– Декър е играл за "Кливланд Браунс" – каза Джеймисън. – А преди това за "Охайо".
– Нима? – възкликна Кели. – Впечатляващо!
– Да, изглеждате ми достатъчно едър – отвърна Досън, след като огледа Декър.
– Ако всичко се свеждаше до габарити, сигурно щях да вляза в Залата на славата – отвърна с равен тон Декър. Погледна Кели и добави: – Ще трябва да проверим и Шейн.