– Кой се обади във Франция, за да съобщи за смъртта ѝ? – попита Джеймисън.
– Аз трябваше да го направя, понеже ръководех разследването. Най-трудният разговор, който някога съм провеждал. Щом съобщих на Каролайн, тя се разплака. Аз самият не бях в състояние да кажа нито дума повече. Чувствах се ужасно, защото не можех да ѝ помогна с нищо. Това ме съсипа – призна тъжно Кели.
Декър и Джеймисън го оставиха пред полицейското управление и го проследиха с поглед, докато влизаше вътре.
– Все още е влюбен в нея – каза тя.
– Да. Желая му успех, но ако бях на негово място, нямаше да се надявам много. Не си представям как тя ще се хвърли в прегръдките му изведнъж.
Когато потеглиха, Джеймисън каза:
– Този случай може би няма нищо общо с причината да сме тук. Трябва да разберем какво е имал предвид Пърси с коментара си за бомбата. Това е основната ни цел.
– Основната ни цел е да открием убиеца на Айрин Креймър.
– Но едното не е ли свързано с другото?
– Не непременно.
Когато спряха пред хотела, от отсрещния тротоар им махна Стан Бейкър.
Декър свали прозореца и се провикна:
– Здрасти, Стан, какво има?
– Тъкмо идвах да те видя – каза Бейкър, щом се приближи. – Сещаш ли се за онази снимка, която ми даде? На жената, която са убили.
– Айрин Креймър. Да?
– Поразпитах дали някой… е бил с нея.
– И какво успя да научиш?
– Трима души. Всичките работят на петролните платформи.
– И?
– И тримата твърдят, че не са правили секс.
– А какво тогава? – попита Джеймисън.
– Вечеряли са, пили са… тя е плащала.
– Интересно – отбеляза Джеймисън.
– Но логично – заяви Декър. – Защо да си ляга с непознати, след като може да измъкне информацията, която ѝ трябва, като им купува пиене? Така е много по-лесно за нея.
– Съгласна съм – отвърна прекалено бързо Джеймисън.
Когато Декър я погледна, тя се изчерви и извърна глава.
– Както вече казах, тя ги е черпила и е задавала много въпроси – продължи Бейкър.
– За какво?
– За военновъздушната станция.
– Защо ще разпитва нефтоработници за нея?
– И аз това се чудя. Може да е говорила и с хора, които са работили там, преди военновъздушните сили да напуснат базата. Никога не съм виждал служители на "Вектор" да идват в града, затова Креймър сигурно не е успяла да говори с някой от тях.
– Но какви въпроси им е задавала? – зачуди се на глас Декър.
– Питала ги е дали са забелязали нещо подозрително. Разни неща, свързани с миналото на базата. Интересувала се е от търга, на който е била продадена част от земята.
Декър кимна замислено.
– Хм, интересно. Нещо друго?
– Това е всичко, което научих. Надявам се да ти свърши някаква работа.
– Благодаря, Стан.
Бейкър си тръгна, а Декър вдигна прозореца.
– Е, ще ти бъде ли от полза? – попита Джеймисън.
– Не знам. Разбирам интереса на Креймър към военната база и земята наоколо. Все пак там е работил Даниълс.
– Но въпреки това е объркващо – каза тя.
– Всичко в този случай е объркващо.
64.
По-късно вечерта Декър и Джеймисън отново се срещнаха със Синия. Роби и Рийл ги взеха от хотела и ги откараха до къща, разположена на двайсетина километра извън града.
Когато спряха пред нея, Декър отбеляза:
– Тук май не живее никой.
– Точно това ни харесва – отвърна Рийл. – Изоставена къща, много свободно пространство.
– Сигурно е единственото нещо, което ни харесва в този град – добави Роби. – Честно казано, Лондон започва да става по-опасен от Близкия изток.
Влязоха вътре, където ги очакваше Синия. Беше облечен с елегантен костюм и изглеждаше толкова свеж, сякаш работният му ден току-що беше започнал.
– Разполагаме с интересна информация, която искаме да споделим – започна той. – Патрик Макинтош и Марк Съмтър вече си наеха адвокати, но въпреки това ще се признаят за виновни.
– А "Вектор"?
– Компанията няма да получава повече договори с военното министерство, същото се отнася и за висшето ѝ ръководство.