Джеймисън потупа пистолета в кобура си и отвърна:
– Да, ще внимаваме.
– След това, което видях досега, ми се струва, че трябва да сте нащрек всеки миг – каза Рийл. – Късмет!
65.
– Засичаш ли нещо? – попита Рийл на път за Уилистън.
Тя шофираше, а Роби се возеше до нея.
– Нищо за момента. Ако ни следят, явно са много добри.
– Дотук определено бяха добри.
– Колко ни остава?
– Двайсет километра.
– Прочетох досието на Брад Даниълс – каза Роби. – Май си имаме работа с истински патриот. "Пурпурно сърце", "Бронзова звезда", Кръст за заслуги и Медал за отлична служба във ВВС, над сто бойни мисии с бомбардировач над Европа и Тихия океан. Самолетът му е свалян два пъти. Оцелял е с още трима души от екипажа, след като спасителната им лодка се е носила цял месец във водите на Тихия океан, преди наш кораб да ги прибере. Веднага след това е продължил с бойните полети.
– Както ти каза, истински патриот.
Роби погледна през прозореца и видя абсолютно същото, както и през изминалия час: пустош. Това не му хареса.
Пристигнаха в старческия дом след единайсет. Часовете за свиждане бяха приключили, но служебните им карти впечатлиха дежурния лекар, който лично ги заведе в стаята на Даниълс и си тръгна.
Старецът спеше в леглото си. Лампите в стаята му бяха угасени и Роби се зачуди дали да ги включи. Накрая реши да не го прави.
Двамата с Рийл пристъпиха към него. Единият отляво, другият отдясно.
– Господин Даниълс? – каза тихо Рийл, преди да докосне стареца по рамото.
Той се сепна и отвори очи.
– Кои сте вие, по дяволите? – попита Даниълс, примигна няколко пъти и се надигна леко.
Роби и Рийл показаха служебните си карти и значки.
– Ние сме от разузнаването – отвърна Роби.
– Включете проклетата лампа, за да виждам.
Рийл включи лампата и Даниълс огледа внимателно картите и значките.
– Разбрахме, че имате проблеми със зрението – каза Роби.
– Имам си причини да карам хората да си мислят така.
– Добре.
– Изглеждат ми истински – каза накрая старецът и им ги върна.
– Защото са такива.
– Какво искате от мен?
– Става въпрос за военновъздушната база в Лондон – отговори Рийл.
Даниълс се отпусна върху възглавницата.
– Вече разговарях с федералните. С онзи едрия от ФБР. Взе ми шапката, мръсникът!
Рийл бръкна в джоба на якето си, извади шапката и му я подаде.
– Той ни помоли да ви я върнем.
Старецът остана доволен и каза:
– Е, поне удържа на думата си.
– Бен Пърси? – попита Роби. – На него сте казали повече, отколкото на Декър. Командването ни изпрати тук, за да чуем цялата история.
– Защо?
– Случиха се някои неща, сър – отвърна Рийл.
– Не е нужно да ме наричате така.
– Правя го от уважение. "Пурпурно сърце". "Бронзова звезда". Кръст за заслуги. Медал за отлична служба…
Даниълс примигна отново и очите му се навлажниха.
– Всички, с които служих, вече са мъртви. Жена ми е мъртва, децата ми също. Никой не ми остана освен внуците и правнуците, а те си имат собствен живот. Ужасно е да си стар и самотен. Не правя нищо, освен да седя тук, да гния в тази стая и да чакам края.
Рийл погледна Роби, след което се обърна към Даниълс:
– Би трябвало да сте в дом за ветерани. С хората там ще имате много повече общи неща, отколкото с тези тук.
– Смятате ли, че можете да го уредите? – оживи се Даниълс.
– Стига да пожелаете, сър – отвърна Роби.
Двамата с Рийл помогнаха на стареца да се изправи.
– Какво ви интересува?
– Какво точно казахте на Бен Пърси?
– Истината. Цялата истина.
– А тя е… – попита Рийл.
Осветлението в старческия дом угасна изведнъж. Всяка стая, всеки коридор, всеки квадратен сантиметър потънаха в мрак.
Отвсякъде започнаха да долитат викове на уплаха и паника.
Роби и Рийл веднага извадиха оръжията си. Тя застана до вратата, а той дръпна завесите на прозореца, след което натисна леко Даниълс назад, за да легне, и прошепна в ухото му:
– Стойте тук и не мърдайте!
Даниълс кимна отсечено и замръзна.
По коридора отекнаха забързани стъпки. Рийл надникна навън и видя няколко сестри и други служители да тичат.
Дежурният лекар дойде при тях и каза:
– Нямаме представа какво става. Токът спря, резервният генератор не се включи. А… а отпред спряха два големи джипа.
– Веднага се свържете с полицията! Уведомете ги за масова стрелба!
– Моля?