– Риби балон се срещат не само в Азия, но и във водите около Австралия. Във всеки случай, не обитават американски води.
Тримата благодариха на Рейнолдс и излязоха навън.
– Австралия… – каза замислено Декър.
– Какво за Австралия? – попита Кели.
– Досън прекарва там няколко месеца от годината, нали така? Ходи всяка зима.
Кели остана изненадан от думите му.
– Това вече го обсъдихме. Какъв мотив може да има? Той току-що е получил сериозна сума от Макклелън.
– Нямам представа. Казвам само, че е имал и средството, и възможността. Не обичам съвпаденията. А това тук е прекалено голямо.
– Става въпрос за много рядка отрова, която се съдържа в риба, обитаваща водите край Австралия, и за човек, който живее там по няколко месеца в годината – каза Джеймисън.
– И все пак би трябвало да очакваме той да си осигури алиби – отбеляза Кели. – При отравяне с въглероден оксид времето на настъпване на смъртта никога не може да бъде определено с точност до минутата. Досън е можел да сложи Макклелън в колата и да отиде някъде, където да го видят много хора.
– Едва ли е очаквал да разберем, че не става въпрос за самоубийство – възрази Декър. – Защо да си прави труда да си осигурява алиби?
Кели не изглеждаше убеден, но каза:
– Вижте, наясно съм, че този токсин хвърля съвсем нова светлина върху случая. Явно не е самоубийство, съгласен съм с вас. Искате ли отново да говорите с Хю?
– Да. Мисля, че трябва.
– А какво ще правим с Шейн? – попита Декър.
– Проверихме алибито му. Установихме, че е бил извън града, купувал е химикали за сондажите. Мястото, на което е бил, се намира на пет часа път от тук. Намерихме хора, които потвърдиха, че са го видели. Казах ви, че не може да е Шейн.
– И това е нещо – каза Декър.
– Джо!
Тримата се обърнаха и видях Каролайн Досън да крачи енергично към тях. Изражението ѝ издаваше, че е много ядосана.
– Хм, нещо не е наред – каза притеснено полицаят.
Тя дойде при тях и изпепели с поглед Кели.
– Копеле мръсно!
– Какво съм направил? – попита той и отстъпи крачка назад.
– Баща ми е продал всичко на Макклелън. А ти си знаел, но не си ми съобщил. Мислех, че сме приятели!
– Каролайн, виж, ние… трябва да разбереш… – Кели погледна отчаяно Декър, който каза:
– Научихме какво става и уведомихме Джо.
Каролайн не откъсваше поглед от Кели.
– Значи си знаел? Признай си, че си знаел!
– Да, знаех.
– И за "Мади" ли знаеше? Знаеше ли, че баща ми продава и ресторанта?
– Да. Щях да ти кажа, но баща ти…
– Много ти благодаря! – каза тя, зашлеви го през лицето и си тръгна.
Кели разтри бузата си.
– Споменах ли, че лесно се пали?
– Божичко, не искам да съм на мястото на баща ѝ! – възкликна Джеймисън.
– Като стана въпрос за него, сега е моментът да го посетим – каза Декър. – Защото, след като Каролайн приключи с баща си, той може да не е в състояние да говори. Трябва да я изпреварим.
67.
На път за имението на Хю Досън Декър попита Кели:
– Какво накара Шейн да се върне тук?
– Това е родният му град.
– Разбрах, че е бил близък с майка си, но по това време тя вече не е била жива, нали?
– Не.
– А в същото време не се е разбирал с баща си. Защо тогава се е върнал и е започнал работа при него?
– Ами питай го.
– Питам теб. Нали си му приятел.
– Какво значение има защо се е върнал?
– В момента всичко има значение.
Кели изпъна гръб и се загледа през прозореца.
– С Шейн никога не сме разговаряли за войната. Научих някои неща от момчета, с които е служил. Двама от тях му дойдоха на гости. Излизахме заедно, гледахме мачове… Мъжки забавления, нали разбираш.
– Какво ти разказаха те? – попита Джеймисън.
– Шейн е бил изключително смел. Добър командир. Грижил се е първо за хората си, а после за себе си… Знаете ли, че той е бил рейнджър?
– Не, нямахме представа – каза Джеймисън.
– Уволнил се е като сержант. Предполагам, че е можел да остане и да направи кариера. Но се е отказал.
– Може да е искал да се върне при някого тук – предположи замислено Декър.
– Ако имаш предвид Каролайн, напълно е възможно – каза Кели, който продължаваше да гледа през прозореца.
– Но тя не споделя чувствата му – отбеляза Джеймисън.
– Макар бащите и на двамата да са много богати, Шейн и Каролайн са безкрайно различни. Той е от хората, които обичат да пият бира в бара или да ходят на лов за елени, докато тя би се чувствала в свои води в Париж например. – Кели замълча, потри бузата си и добави: – Истината е, че Каролайн ни остави да ѝ дишаме прахта. И то много отдавна.