Миг по-късно в болницата влезе Лиз Садърн, пребледняла и задъхана.
– Хю наистина ли е мъртъв?
– Опасявам се, че да.
– Но как?
– Прилича на самоубийство – отвърна Кели. – Оставил е бележка.
Садърн остана изумена.
– Но защо ще се самоубива?
– Вие какво правите тук? – попита Декър. – И откъде знаете за Досън?
– Аз ѝ се обадих и ѝ разказах какво се е случило – каза Кели.
– Къде е Каролайн? Ще се оправи ли?
– В стая двеста и три – отвърна Кели. – И, да, ще се оправи – добави той, когато видя угрижения поглед на Садърн.
– Ще ме пуснат ли при нея? Не мога да си представя какво преживява в момента!
– Не виждам причина да не я посетиш. Вероятно присъствието на близък човек ще ѝ се отрази добре. Всъщност затова ти се обадих.
– Благодаря – каза Садърн и забърза по коридора.
След като Кели си тръгна, Джеймисън каза:
– На Каролайн ще ѝ трябва нещо повече от добра приятелка, за да се справи с тази трагедия. Да видиш баща си с пръснат череп? Ще има нужда от психотерапия.
– Доста сеанси ще ѝ трябват – съгласи се Декър.
Декър и Джеймисън си тръгнаха от болницата и се върнаха в дома на Досън, охраняван от две патрулни ченгета. Те ги уведомиха, че криминалистът вече работи вътре. Двамата си сложиха калцуни и ръкавици и влязоха в къщата.
Тялото на Досън стоеше на мястото, на което го бяха открили. Криминалистът правеше снимки от различни ъгли.
– Голямо мазало – каза младият мъж, който се представи като Райън Лийки.
– Обикновено резултатът от изстрел в главата е такъв – каза Джеймисън.
Декър обиколи стаята и запамети всички детайли.
– Рейнолдс вече е идвал – каза тя, докато се взираше в дисплея на телефона си. – Току-що ми изпрати предварителното си заключение за времето на настъпване на смъртта. Ако се съди по телесната температура, станало е час преди да дойдем.
– Това е важно – кимна Декър. – Ще ни позволи да стесним периода и да елиминираме доста имена от списъка със заподозрените. – Пристъпи към трупа и огледа края на въженцето, което висеше пред мъртвеца. – Заснехте ли бюрото? – обърна се той към Лийки.
– Направих една обща снимка.
– Снимайте го от всеки ъгъл, включително отгоре. От възможно най-голяма височина.
– В микробуса имам стълба.
– Донесете я.
– Отивам.
Декър заобиколи бюрото и надникна над рамото на мъртвеца. Огледа оръжието, въженцето и позицията на тялото. Беше принуден да признае, че всичко пасва на теорията за самоубийство.
– Видя ли нещо интересно? – попита Джеймисън.
– Да, мъртвец без глава, а до Хелоуин има много време.
Той отново се взря във въженцето, после приклекна и се съсредоточи върху бюрото, дори се наведе напред, за да вижда по-добре.
Когато се изправи, в стаята влезе Лийки, понесъл триметрова стълба. Декър отиде да я придържа и криминалистът се качи на нея, за да направи снимки отвисоко.
– Измерете и въженцето – каза Декър.
– Въженцето ли?
– Да. Интересува ме точната му дължина.
– Какво става? – попита Джеймисън.
– Не съм сигурен… все още.
Когато криминалистът приключи със снимките и измерванията, Декър прекоси стаята и се настани на същия стол, на който беше седял и по време на първото им посещение при Досън. Джеймисън застана до него.
– Нещата ми изглеждат пределно ясни – каза тя.
– Да, но обикновено именно пределно ясните неща провалят разследванията. А и все още не виждам връзката с бомбата с часовников механизъм.
– Нали и аз ти казах същото преди време – изтъкна Джеймисън. Когато той не отговори, тя добави: – Поне в този случай няма да се чудим за причината и начина на смъртта.
– Дали? – отвърна Декър, без да откъсва поглед от трупа.
69.
На следващия ден Джеймисън и Декър отидоха в болницата да посетят Каролайн, която лежеше в леглото бледа и отпаднала. Лиз Садърн седеше на стола срещу нея и наблюдаваше приятелката си с искрено съчувствие.
– Каролайн, защо отиде при баща си? – попита Джеймисън.
Каролайн вдигна поглед към нея.
– К-к-какво?
– Защо отиде при баща си?
Каролайн затвори очи и се унесе.
– Да излезем отвън – предложи Садърн. – Тя трябва да си почива. Мисля, че сътресението се оказа по-силно от първоначалната диагноза на лекарите.
В коридора Декър ѝ каза:
– Хю Досън ни сподели, че двете с Каролайн сте станали добри приятелки… почти като сестри.