– Какво за нея?
– Никой не работи на терена им.
– Какво имаш предвид?
– Няма никой там. Нито камиони, нито хора, нищо…
– Декър предполага, че може да са приключили с проучването, но не можем да бъдем сигурни – поясни Джеймисън. – Затова дойдохме при теб, ти си специалистът.
Бейкър поклати глава.
– Не е възможно да са приключили. Започнаха да работят относително скоро. Не биха могли да стигнат до нефта…
– Стан, как се получи така, че Макклелън е изпуснал този парцел? Нали повечето наоколо са негови?
– Чувал съм слухове… По време на търга от АЕК непрекъснато вдигали цената. Платили два или три пъти повече, отколкото си заслужавало. Предполагам, че Макклелън е решил, че представителите на фирмата нямат идея какво правят.
– Аз пък мисля, че много добре са знаели – отвърна мрачно Декър.
– Издигнали са една от онези вентилационни тръби, но няма пламък – добави Джеймисън.
– Вентилационна тръба! – Бейкър изглеждаше озадачен. – Не е възможно да са стигнали до природния газ!
Декър се сепна и попита бързо:
– А на каква дълбочина са стигнали според теб?
– Ако трябва да гадая… на не повече от шейсет-седемдесет метра.
– Страхувах се, че ще кажеш точно това.
– Страхувал си се? Защо?
Декър погледна Джеймисън и каза:
– Мисля, че открихме нашата бомба с часовников механизъм.
Спряха пред входа на оградения парцел, който АЕК бе наела. Декър изскочи от джипа и се опита да я отвори. Беше заключена.
Той се върна при джипа и каза:
– Мини през нея, Алекс.
– Да не си…
– Просто го направи! Нямаме време!
Бейкър, който седеше отзад, стисна здраво подлакътника и погледна притеснено Декър.
Джеймисън форсира двигателя, включи на скорост и натисна педала на газта. Големият джип подскочи напред и влетя през портата.
Тримата слязоха и хукнаха към фургона. И тази врата беше заключена.
– Декър, нямаме заповед за обиск – предупреди го Джеймисън.
– Не ме интересува.
Декър извади пистолета си и простреля ключалката. Отвори вратата с ритник и тримата влязоха вътре. Фургонът приличаше на този на Бейкър, но на бюрото имаше само един монитор с данни.
Декър го погледна и попита:
– Стан, можеш ли да разбереш нещо?
Бейкър седна на стола и впери поглед в графиките и останалата информация, която се появяваше на екрана.
– Не, не мога, защото не откривам никаква логика – каза той.
– Кое ти се струва нелогично? – попита Декър.
– Ами… като за начало, оказах се прав – пробили са малко повече от шейсет метра. Преди петдесетия метър обаче са започнали да пробиват хоризонтално под ъгъл от четиресет и пет градуса – каза Бейкър и използва мишката, за да смени изображението.
Появи се съвсем друга картина.
– Какво е това?
Всички се взряха в екрана, на който имаше огромно черно петно.
– Вкарали са в сондажа сензори за изображение и те предават в момента.
– Колко е голяма тази дупка… или кухина? – попита Декър.
– Ако изображението съответства на мащаба, с който работя аз, бих казал малко над двеста квадрата.
– Колкото средно голяма къща?
– Да, точно така… Чакай, да не мислиш, че долу има къща?
– Не. Това е просто едно просторно помещение. Или по-точно, бункер. Хората на АЕК са проявили интерес, защото, ако съдим по показанията на компютъра, сондата им е проникнала точно в него.
Декър посочи нещо на екрана.
– Виждаш ли къде е пробита едната стена?
– Декър! – възкликна Джеймисън. – Биохимичните оръжия!
– Какво? – смая се Бейкър.
– Мисля, че ги открихме – каза Декър. – Но те са ни изпреварили. – Той погледна през прозореца на фургона. – Защо ли си мисля, че оръжията долу е трябвало да бъдат използвани от въздуха? И че в момента излизат на повърхността през онази тръба?
– Господи! – възкликна Бейкър.
– Стан, как да спрем всичко това възможно най-бързо?
Бейкър се втурна навън, Декър и Джеймисън го последваха. Той хукна към сондажа, но спря като вкаменен.
– Това също е странно. Свързали са вентилационната тръба директно с отвора на сондажа.
– Никак не е странно, ако искат да изкарат онези отрови на повърхността – отвърна Декър. – Ще заразят целия окръг, може би дори целия щат.
– Но как ще извадят химикалите навън? – попита Джеймисън. – Това не е нефт, който налягането изхвърля навън, както Стан ни беше обяснил.
– Чухте ли това? – прекъсна ги Бейкър.
– Кое? – не разбра Декър.
– Това тихо бръмчене отнякъде… Предполагам, че става въпрос за вакуумна система, вградена в оборудването им. Тя ще засмуче химикалите и ще ги извади на повърхността.