– Можем ли да я спрем? – попита Декър.
Бейкър поклати глава.
– Ще ми отнеме прекалено много време да я открия и да измисля какво да правя. И ако тя вече е засмукала отровни вещества, вероятно е късно. То е като да пъхнеш маркуч в резервоара на автомобил – засмуче ли, бензинът ще потече дори да не правиш нищо повече.
– Но ако са скрили онези гадости под земята преди толкова десетилетия – каза Джеймисън, – те трябва да са в бутилки или контейнери, наредени по рафтове и запечатани в херметически затворен бункер. Не би трябвало да излязат навън само заради някаква си помпа.
Бейкър щракна с пръсти.
– Точно това ще стане, ако преди това са спуснали детонатор и са взривили всичко. Така биха пробили контейнерите и биха повишили налягането в бункера. Пробият ли веднъж стената, химикалите – особено ако са предназначени за разпръскване във въздуха – ще потърсят най-слабото съпротивление, за да излязат навън. А това е вентилационната тръба. Това ми се струва най-логично.
Бейкър погледна тръбата, висока малко над три метра и половина, и извади телефона си.
– Рик, обажда се Стан. Трябва ми бетоновоз с помпа на терена на Американската енергийна компания… Да, знам, че не е наша работа. Просто го направи и им кажи да побързат. Би трябвало да имаме бетоновоз, който да е готов да потегли веднага. Искам го тук след десет минути. Най-добре след пет. Действай!
– Момчета!
Джеймисън, която се бе върнала във фургона, сега стоеше на стъпалата и викаше Декър и Бейкър.
Те се втурнаха вътре. Тя посочи екрана и попита:
– Стан, това не е ли индикаторът за налягане, който ни показа в твоя фургон?
– Точно така.
– Току-що рязко се покачи.
– Какво означава това? – попита притеснено Декър.
– Означава, че каквото и да има в онзи бункер, сега се качва нагоре. И то бързо.
– По дяволите! – възкликна Джеймисън.
– Елате! – извика Бейкър.
Тримата излязоха навън и Бейкър започна да оглежда терена.
– Какво търсим? – попита Джеймисън.
– Нещо, с което да запушим тази тръба.
– Не можем ли да затапим горния ѝ край? – попита Декър.
– Тя се издига на повече от три метра и половина над земята, Еймъс. Освен това виждаш ли нещо, с което да я затапим? Ако си прав за онези гадости в бункера, трябва да я затворим херметически.
– Метален капак дали ще свърши работа? – предложи Джеймисън.
– Налягането в тръбата по принцип е високо, а към него трябва да прибавим и въздуха, хванат в капан в онзи бункер под земята. Не заварим ли капака, той не може да издържи, а нямаме никакво време.
Тримата продължиха да се оглеждат трескаво.
– Там! – извика Бейкър.
Той сочеше маркуч, свързан с резервоар с поне четири тона вода. Бейкър грабна маркуча и хукна към вентилационната тръба. Взе един сандък, допря го до нея и се качи отгоре.
– Алекс, вземи маркуча и се качи на раменете ми. Еймъс, виждаш ли ръчната помпа, монтирана върху резервоара? Щом Алекс прехвърли края на маркуча в тръбата, започни да помпаш, сякаш животът ти зависи от това.
– Ами то си е точно така – промърмори Декър и зае позиция.
Джеймисън хвана маркуча. Бейкър се наведе и тя се покатери на широките му рамене. Намести се и той се изправи. Върхът на тръбата се издигаше на две педи над протегнатите ѝ ръце, но въпреки това тя успя да прехвърли маркуча през ръба.
– Давай, Еймъс! – извика Бейкър, което беше напълно излишно, тъй като Декър вече помпаше като луд.
Няколко секунди по-късно водата потече в тръбата.
– Сигурен ли си, че ще свърши работа? – попита Джеймисън.
– Водата е по-тежка от въздуха. Би трябвало да ни осигури малко време, докато пристигне бетоновозът.
– Как ще разберем дали сме успели? – извика Джеймисън.
– По това дали ще останем живи – отвърна Декър, който дишаше тежко и изпомпваше вода с бясно темпо.
Няколко минути по-късно се появи бетоновозът. Бейкър нареди на обърканите си колеги да залеят вентилационната тръба с бетон.
Едва тогава тримата се отпуснаха на земята, останали без сили.
Декър погледна зет си.
– Ти си гений, Стан. Трябва да ти дадат медал.
Джеймисън потупа Бейкър по рамото с трепереща от изтощение ръка.
– Напълно съм съгласна. И то голям медал.
Декър въздъхна тежко.
– Е, поне спряхме прословутата бомба с часовников механизъм. Остава да разберем кой я е заложил и защо.
72.