– Вероятно са преценили, че е невъзможно да разкопаят бункера, без никой да разбере. И че няма начин, ако стигнат до него, да проникнат вътре и да изнесат безопасно химикалите. А после и да ги транспортират незабелязано.
– И все пак…
– Забравяш, че тук не живеят много хора, но пък има нещо, което струва милиарди долари.
– Разбира се! Нефт и газ! Биохимичните оръжия ще превърнат района в необитаема пустош и ще заразят петролните полета за векове наред.
– Точно така.
Когато пристигнаха пред хотела, Джеймисън спря до бордюра и попита:
– А сега какво?
– Не знам за теб, но аз смятам да взема душ. Може от тръбата да не е излязло нищо, но може и да е излязло. Кой знае. Ще се обадя на Стан и ще му кажа да направи същото.
Джеймисън облещи очи.
– Имаш право. И аз ще взема душ. Ще използвам всичкия сапун.
Двамата тъкмо се канеха да излязат от джипа, когато от лявата страна изникна Джесика Рийл и каза:
– Трябва да дойдете с мен.
– Защо?
– За обеззаразяване.
– Разбрахте ли какво има там долу? – попита притеснено Джеймисън.
– Не напълно, но възможностите, които анализираме, изискват незабавно да се подложите на обеззаразяване и изследване.
– Зет ми… – започна Декър.
– Вече е при нас. Същото се отнася и за мъжете от бетоновоза. – Тя посочи един микробус, паркиран по-надолу по улицата. – Качете се и облечете костюмите, които сме ви приготвили.
– Чакай малко – да не искаш да кажеш, че сме заразни?
– Казвам само, че не знаем с какво си имаме работа. Аз ще се погрижа за джипа ви. Той също трябва да бъде изследван. – Рийл отстъпи назад и ги подкани да тръгват.
Декър и Джеймисън се качиха и облякоха костюмите за биологична защита. Те разполагаха дори със собствена система за подаване на въздух, която работеше в затворен цикъл.
– Това започва да ме плаши – каза Джеймисън през маската на лицето си. – Наистина ли смяташ, че сме заразени?
– Скоро ще разберем – отвърна Декър. – Дано не сме, защото…
– Ясно защо.
– Имах предвид, че ни чакат няколко неразкрити убийства.
73.
На следващия ден Декър, Джеймисън, Бейкър и колегите му, както и всички превозни средства, които бяха използвали, бяха подложени на безброй изследвания. Всичко изглеждаше наред. Каквото и да бе имало в онази тръба, първо водата, а после и бетонът не му бяха позволили да излезе на повърхността. На мястото вече работеше екип за химическа защита, достъпът до района бе ограничен, а въздухът и почвата се анализираха с най-съвременни технологии.
Джеймисън и Декър влязоха в малка конферентна зала в хотела. Срещу тях седяха Роби, Рийл и Синия.
– Браво на вас! Спасихте живота на много хора.
– Целта бяха залежите от нефт и газ – отвърна Декър.
– Което обяснява оживената комуникация с Близкия изток – отбеляза Синия.
– Искате да кажете, че заплахата е дошла от там? – попита Джеймисън.
– Така подозираме, а и звучи логично от гледна точка на глобалната икономика. Фракингът в Северна Дакота помага на страната ни да си осигури до голяма степен енергийна независимост – обясни Синия. – Това е добре за нас, но се отразява зле на страните производителки на петрол, включително на членовете на ОПЕК и най-вече на саудитците. Продължаваме да внасяме от тях, но не и същите количества както преди.
– Какво точно е било заровено долу? Никой не ни каза нищо.
– Защото все още не знаем със сигурност. Но веднага щом научих какво сте открили, се свързах с високопоставени служители в Пентагона. Информирах ги за ситуацията и след по-настойчиво подканяне от моите шефове те провериха архивите.
– Какъв е резултатът? – попита Джеймисън.
– Оказа се, че преди години служители на ВВС по всяка вероятност не са изпълнили президентската заповед за преустановяване на производството на биохимични оръжия и унищожаване на запасите. Работата по един от проектите е продължила. И онова, което е било произведено, се е озовало в бункера, който открихте.
– Не "по всяка вероятност" – възрази Декър. – Със сигурност не са изпълнили заповедта.
– Някаква представа какъв е бил проектът?
– Не и докато специалистите не се спуснат в бункера и не проучат съдържанието му. А това ще отнеме известно време. В допълнение към бетона, който сте излели в онази тръба, те ще използват пароизолация, камера с високо налягане и други технологии, за да гарантират, че бункерът ще остане запечатан, докато не сме в състояние да решим окончателно въпроса. Проблемът е, че ако някой е използвал експлозиви, за да пробие стената на бункера, част от съдържанието му може вече да е проникнало в почвата. Екипът за химическа защита е наясно с това и използва всички възможности, за да ограничи заразата и да състави план за рекултивация на почвата. После ще започне да проучва съдържанието на бункера.