Джеймисън поклати печално глава, но не каза нищо.
– Все още не сме открили кой е убил Креймър и Еймс и кой е отвлякъл Паркър – каза Декър. – Вероятно той е убил и Пърси, и майка му.
– И е изнудвал Садърн – добави Джеймисън. – Сигурно е от същите хора, които стоят зад заговора с биохимичните оръжия.
– Възможно е да е местен човек, който работи в сътрудничество с чужди елементи – предположи Роби.
– Мисля, че е точно така – съгласи се Декър. – Остава да открием въпросния местен.
74.
Декър, Бейкър и Джеймисън вечеряха в "Окей, жокей".
– Откакто напуснах лагера за новобранци, не съм бил подлаган на толкова прегледи и изследвания – отбеляза Бейкър, след като отпи от бутилката си бира.
– Можеше да е по-лошо – каза Джеймисън. – Можеше да лежиш в моргата.
Бейкър кимна.
– Значи вече се е разбрало какво има долу? Видях доста хора на мястото, преди да го оградят.
– Да речем, че става въпрос за много опасни отрови, разработени в миналото, които изобщо не е трябвало да бъдат оставяни в онзи бункер – отвърна Джеймисън.
Бейкър поклати глава.
– Военните пак се правят на Господ. Кога най-после ще си научат урока?
– Едва ли ще го доживеем – каза Декър. – Чу ли за Хю Досън?
Бейкър кимна тъжно.
– Опитах се да посетя Каролайн в болницата, но ми казаха, че са ѝ дали успокоителни и още спи. Как е тя?
– Ще ѝ трябва време – отвърна Джеймисън. – Преживяла е доста.
– Шейн също изгуби баща си, но при него положението е по-различно – обади се Декър. – Макар че, както разбрахме, и Досън не е бил светец.
– Като се има предвид, че той е убил Макклелън, мисля, че и Шейн, и Каролайн преживяха истинска трагедия – възрази Джеймисън.
– Моля? За какво говорите? – възкликна Бейкър.
Декър му обясни набързо какво се е случило.
Зет му отпи замислено от бирата си.
– Това май доказва, че щастието не се купува. И двамата имаха купища пари, а сега са мъртви и не могат да се насладят дори на един цент от тях.
Вратата се отвори и Декър погледна натам. В заведението влязоха Кели, Шейн, Садърн и Каролайн Досън, която изглеждаше съсипана.
– Отново са се събрали заедно – каза Джеймисън.
– Сестрата и почетните ѝ братя – добави Декър.
– Които биха предпочели да са нещо друго – продължи тя.
Кели пръв ги забеляза и поведе останалите към тяхната маса.
Бейкър се изправи и подаде ръка на Каролайн.
– Опитах се да те видя в болницата, но ти спеше, Каролайн. Много съжалявам за… за всичко.
– Благодаря ти, Стан, много мило – отвърна тя с нетипично тих и провлачен глас.
Декър забеляза помътнелия ѝ поглед и неуверените ѝ движения; те му подсказваха, че още не се е възстановила напълно от преживяното.
Джеймисън също ги забеляза, затова попита:
– Сигурна ли си, че можеш да излизаш? Не трябва ли да си болницата?
– Повтарях ѝ същото, докато останах без глас, но тя не ме послуша – обади се Садърн.
– Не исках да стоя в болницата. Хваща ме клаустрофобия – отвърна Каролайн.
– Лекарите казаха, че вече е добре – намеси се Шейн. – Просто не бива да се преуморява.
– Да те закараме вкъщи? – предложи Джеймисън.
– Не – отвърна Каролайн, – ще остана в моята стая горе и ще…
– Искаш ли да дойда с теб? – попита бързо Кели.
– Мога и аз да дойда – добави Шейн.
– Не, ще се оправя. Благодаря ви, момчета. – Каролайн погледна Садърн и каза: – Благодаря ти, че ми правеше компания в болницата, Лиз. Ще ти звънна утре.
– Лека нощ! – отвърна Садърн.
Каролайн им обърна гръб, а останалите я проследиха с поглед. После Шейн, Садърн и Кели седнаха на масата.
– Не изглежда добре – отбеляза Бейкър.
– Все пак преживя нещо ужасно – заяви Садърн.
– Шейн също изгуби баща си – каза Кели и добави: – И то по ужасен начин.
Шейн вдигна рамене, повика сервитьорката и си поръча същата бира, която пиеше Декър.
– Баща ми не ме обичаше, но въпреки това не заслужаваше да умре така. Настина ли смятате, че Хю го е убил?
– Не знам защо ще оставя бележка със самопризнания, ако не го е направил… – отвърна колебливо Джеймисън.
Шейн погледна Кели.
– Какво мислиш, Джо?
Полицаят закова поглед в дланите си.
– Знаеш, че враждуваха години наред. Може на Хю да му е дошло до гуша. Може затова да е продал всичко на баща ти, а после да се е погрижил той да не се наслади на резултата от сделката.
– Но защо Хю ще се самоубива? Нали така и той няма да се наслади на парите си? – изрази съмнение Джеймисън.