– Какви улики?
– Нямам право да ги обсъждам.
Каролайн върна телефона на Джеймисън.
– Но защо баща ми ще иска да убие Стюарт?
– Не можеш ли да се сетиш за причина? – попита Декър.
Тя си възвърна самообладанието и отново седна на леглото.
– Не. Вярно, двамата бяха конкуренти, но нищо повече. Те се нуждаеха един от друг. А и баща ми печелеше доста благодарение на Стюарт.
Декър изглеждаше разочарован, но тогава Садърн се обади:
– Вижте, нямам никакви доказателства, но…
– Каквото и да ни кажете, ще ни бъде от полза – отвърна Декър.
Тя погледна притеснено Каролайн.
– Става въпрос за смъртта на майка ти…
– Какво общо има това? – попита тя.
Садърн хвърли поглед към Декър, преди да се обърне отново към Каролайн.
– Всички казват, че е било нещастен случай. Но майка ти беше родена и израснала тук. И преди беше пътувала в снежни бури. Защо не е излязла да провери какво става, когато колата е поднесла? Тогава щеше да види, че ауспухът е пълен със сняг. Казах същото на Уолт още тогава. Той се съгласи с мен, макар че не откри нищо подозрително по време на аутопсията.
– Имало е индикации, че Мади е била в безсъзнание след удара – отбеляза Джеймисън.
Садърн поклати упорито глава.
– Не го вярвам. Не мисля, че и ти го вярваш, Каролайн. Всички, които са израснали по тези места, знаят как да шофират при лошо време. – Тя впери поглед в приятелката си. – А джипът, с който е пътувала в онзи ден… Тя го поддържаше добре, познаваше го отлично…
– Имаше го от години – кимна Каролайн.
– Да не искате да кажете, че Стюарт Макклелън е имал причини да убие майка ѝ? – попита Декър. – Защо?
– Това са само мои предположения.
– Да ги чуем.
Садърн погледна Каролайн.
– Вие планирахте да напуснете страната и да заживеете във Франция.
– Е, и? Какво общо има това със Стюарт? Наистина не разбирам.
– Мисля, че Стюарт Макклелън беше влюбен в майка ти.
Джеймисън и Декър се спогледаха. Тя каза:
– За пръв път го чувам.
– Аз също – отвърна Каролайн, съвсем объркана.
Садърн изглеждаше нервна, но продължи:
– Катрин Макклелън и майка ти бяха приятелки, въпреки че съпрузите им не се понасяха. Затова Стюарт и майка ти прекарваха доста време заедно. Познавах и двете, но бях по-близка с Катрин. Мога да те уверя, че преди смъртта си Катрин беше убедена, че съпругът ѝ е влюбен в Мади.
– Мили боже! – възкликна смаяно Каролайн.
– Знам, че ти е трудно… – каза Садърн с насълзени очи.
– Защо не си го споменавала досега, Лиз?
– Не исках да те разстройвам. А и не можех да докажа нищо. Но сега, след това, което се случи… – Садърн замълча и погледна смутено Декър. – А може би е по-добре да замълча.
– Не мисля, че вече можете – отвърна Декър.
Садърн постави ръка на рамото на Каролайн.
– Какво искаш да направя?
– Аз… аз… трябва чуя всичко, Лиз.
Садърн кимна, събра си мислите и продължи:
– Любовта е нещо чудесно, но остане ли несподелена, понякога може да се превърне в нещо съвсем друго. В нещо, изпълнено с омраза и разруха.
– Искате да кажете, че Мади Досън е знаела за увлечението на Стюарт и го е отблъснала? – попита Декър.
– Мисля, че точно това се е случило. Човек като Стюарт не би приел добре подобен отказ…
– Да, предполагам – съгласи се Джеймисън.
Настъпи кратко мълчание, преди Декър да попита:
– Какъв мотив би могъл да има Стюарт, за да я убие? Отмъщение за това, че е отхвърлен?
– Предпочел е да я убие, вместо да я изгуби – каза Садърн.
– Ами Хю Досън? – попита Джеймисън.
– Ако Катрин е забелязала увлечението на Стюарт по Мади, предполагам, че Хю също го е усетил. И ако е решил, че Стюарт има нещо общо със смъртта ѝ…
– Но защо да го убива чак сега? – попита отново Джеймисън.
Садърн сви рамене.
– Хю му продаде целия си бизнес. Съмнявам се, че е възнамерявал да остане в града. Това може да е бил последният му шанс.
– Той наистина спомена, че се кани да замине за Франция. Надяваше се дъщеря му да го придружи – каза Джеймисън.
Каролайн погледна неуверено към Садърн, после към Декър.
– Имам чувството, че целият ми свят се обърна с главата надолу.
– Напълно те разбирам – отвърна Декър.
– Какво ще правите сега? – попита Садърн.
– Ще открием убиеца – заяви Декър. – Това е единствената причина да сме тук.