Паркър застана нащрек, да не би хищникът да му е заложил капан. Измина четири-пет метра и спря. Приклекна отново и на светлината от челника огледа мястото пред себе си. Дори се обърна назад, за да се увери, че вълкът не го е заобиколил и не се прокрадва зад гърба му. Паркър беше участвал в Първата война в Залива и там бе станал свидетел на какво ли не, докато някое човешко същество се опитваше да убие друго. Дали отново не го очакваше изненада?
Той остана ниско приведен и измина още три-четири метра. Изведнъж стомахът го присви. Реши, че му се привижда. Отпи глътка вода. Не, това не беше мираж. Това беше…
Паркър се изправи бавно и измина предпазливо последните няколко метра, след което наведе глава и мощният лъч на челника му освети и най-малката подробност от кошмарната гледка пред очите му.
Беше жена. Така поне му се стори. Да, когато се приближи още малко, видя гърдите ѝ. Жената беше гола и буквално накълцана. Въпреки това около нея нямаше и капчица кръв.
Кожата на лицето ѝ бе отпрана и смъкната върху брадичката ѝ. Горната част на черепа ѝ беше срязана с трион и оставена на земята до главата ѝ. В кухината нямаше нищо.
Къде е мозъкът, по дяволите?
А гръдният ѝ кош? Той очевидно бе отварян, а после зашит.
Паркър огледа отъпканата пръст около тялото. Намръщи се, когато забеляза отчетливите отпечатъци. Сториха му се познати. В следващия момент забрави за тях и приклекна бавно, тъй като се сети къде е виждал този разрез върху гърдите на жената.
Беше във формата на Y. Да, беше го бе виждал в безброй телевизионни сериали. Правеше се по време на аутопсия, но тук не беше морга, а безкрайната пустош на Северна Дакота, в която нямаше нито съдебни лекари, нито телевизионни камери.
И въпреки това някой бе извършил аутопсия на тази нещастна жена.
Паркър се извърна настрани и повърна жлъчен сок. Скоро заваля пороен дъжд.
2.
– Северна Дакота – промърмори Еймъс Декър, който седеше до Алекс Джеймисън в малкия самолет "Ембраер".
Бяха кацнали с Боинг 787 в Денвър и след едночасов престой се прехвърлиха на доста по-малката машина. Декър имаше чувството, че е сменил лимузина с някоя бричка.
Той беше висок метър и деветдесет и шест и тежеше сто и трийсет килограма, затова простена при вида на малките седалки. Едва се напъха на мястото си и подлакътниците го склещиха така, че не се нуждаеше от колан в случай на турбулентност.
– Бил ли си някога тук? – попита го Джеймисън.
Тя беше трийсетина-годишна, висока, в отлична форма, с дълга кестенява коса и толкова привлекателна, че мъжете се обръщаха след нея. Бивша журналистка, сега Алекс Джеймисън беше федерален агент. Двамата с Декър бяха част от специален екип на ФБР.
– Не, но докато следвах в Охайо, играх веднъж срещу Университета на Северна Дакота. Отборът им дойде в Кълъмбъс за мача.
Той беше играл футбол в колежанския отбор "Бъкайс", а след това за кратко и при професионалистите в "Кливланд Браунс", преди жестока травма на терена да доведе до две необикновени диагнози: хипертимезия, или феноменална памет, и синестезия, която представляваше преплитане на сензорните пътища. Ето защо не беше в състояние да забрави абсолютно нищо, а освен това виждаше числата в различни цветове или пък – и това го безпокоеше много повече – труповете в електриковосиньо.
– Кой спечели? – попита Джеймисън.
Декър я погледна изпод вежди.
– На интересна ли се правиш?
– Не.
Той помръдна с милиметър-два на седалката.
– По времето, когато играех, двете лиги се наричаха Първа и Втора дивизия. Сега се казват ФБ и ФЧ. – Декър забеляза озадачения поглед на Джеймисън и поясни: – Футбол Боул и Футбол Чемпиъншип. Отборите на щатските университети на Охайо, Алабама, Северна Каролина, Мичиган и Луизиана играят във ФБ. Това е горната дивизия и там са по-добрите отбори. Щатският университет на Северна Дакота, "Джеймс Мадисън", "Грамблинг" и Селскостопанският във Флорида са в долната дивизия. През последните години отборът на Северна Дакота отбеляза сериозен прогрес. Но когато играят отбори от двете дивизии, тези от долната винаги губят.
– Защо тогава изобщо играят помежду си?
– По-добрият отбор печели лесно, а за другия остават големите приходи и телевизионното отразяване.
– Значи мачовете не са интересни.
– Един мач винаги е интересен, когато печелиш. Щом разликата стане непреодолима, титулярите сядат на пейката, обикновено след третата четвъртина, понякога дори след втората. Когато бях новобранец, излизах на терена чак в последните минути. А когато станах титуляр, бях доволен, че си почивам към края.